Когато Адът слезе на Земята

Лос Аламос е истинско райско кътче в щата Ню Мексико, САЩ. Същевременно това е и мястото, където се разработва първото оръжие за масово унищожение. В това идилично градче американският физик Робърт Опенхаймер ръководи проекта "Манхатън", с който президентът Франклин Рузвелт иска да изпревари Хитлерова Германия в изграждането на първата атомна бомба.

За целта идейният и научен ръководител на проекта събира на едно място брилянтни умове, сред които има и носители на Нобелова награда като Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Фейнман и Ханс Бете. В проекта се включват и много други световно известни учени. Директорката на историческия музей в Лос АламосХ ийтър МакКлинъхън разказва, че в края на проекта в Лос Аламос са живели общо 6 000 учени заедно със семействата си, а в разпръснатите из цялата страна лаборатории и производствени халета по проекта са работили над 125 000 души. Самият проект носи името на нюйоркския квартал Манхатън, където е възникнала идеята за създаването на атомна бомба. Първоначално той е бил наречен "Manhattan Engeneering District", но в последствие всички го наричат просто "Манхатън".

"Навремето тук всеки познаваше всекиго. Нямаше никаква йерархия", разказва Уилям Хъджис, който е работил като химик по проекта. "По време на обяд всеки можеше спокойно да седне до ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Той беше страхотно симпатичен. Всички го наричаха "деденце", спомня си Хъджис по време на разговора с екипа на Дойче веле.

Химикът разказва още, че в Лос Аламос са били събрани предимно млади учени. Средната възраст на екипа е била 26 години. Хъджис си спомня за големите партита и още по-големите количества изпит алкохол. Той изтъква обаче, че същевременно младите учени са работили под пълна пара. "Много се опасявахме, че германците могат първи да създадат атомна бомба, която да реши изхода от войната", казва той.

Вторият най-скъп американски проект

Проектът "Манхатън" е абсолютен приоритет на американското правителство. Финансовите ресурси на практика са неограничени. Проектът започва през 1940 година с бюджет от 6 000 долара. Пет години по-късно обаче сумата набъбва до 2 милиарда долара. "Това е вторият най-скъп американски изследователски проект след мисията за кацане на Луната", казва директорката на историческия музей в Лос Аламос.

Интересно е да се отбележи, че учените работят паралелно върху създаването на две бомби - уранова и плутониева. На 16 юли 1945 година е извършено първото изпитание на новото оръжие: военното командване избира плутониевата бомба, чиято разработка е много по-сложна от тази на урановата. Учените се отказват от изпитанието на урановата бомба, защото и не разполагат с достатъчно количество обогатен уран.

Един път в годината американската армия отваря вратите на изпитателния полигон за посещения. И днес обаче радиационното излъчване е 10 пъти по-високо от нормалното. Кратерът от взрива е почти незабележим. По телената ограда са закачени снимки на експлозията от 16 юли 1945 година.

Ужасът Хирошима и Нагазаки

Само един месец след първото изпитание, на 6 август 1945, американците хвърлят атомната бомба над Хирошима, а броени дни след това и над Нагазаки. Учените, работили по проекта "Манхатън", научават за това от радиото. Някои от тях дори са изненадани, че бомбите изобщо функционират. "Сред нас преобладаваше облекчението, но нямаше някакво празненство", разказва Уилям Хъджис за реакциите в лабораторията в Лос Аламос. "Как да отпразнуваш нещо, което е избило толкова много хора", допълва той.

Въпреки трагедията в Япония, химикът и много други негови колеги са убедени, че бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, са ускорили изхода от войната и по този начин е бил спасен животът на милиони други хора.

Ръководителят на проекта Робърт Опенхаймер обаче оценява по друг начин бомбардировките. В по-късен разговор с президента Труман в Белия дом, Опенхаймер казал, че ръцете му "вече са изцапани с кръв". Дълбоките съмнения и угризения на съвестта не го напускат до края на живота му. До последния си дъх той страда от депресия и меланхолия. Впрочем малко след експлозията при първото изпитание на атомната бомба, извършено на 16 юли 1945, Робърт Опенхаймер цитира следния стих от Бхагавад гита (най-известната книга на индуизма, наричана още "индуисткия Нов завет":) "Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете."