Когато Хамас напада: последният DJ на фестивала "Супернова"

В най-новото му изпълнение "Cyber Fever" се говори за вълшебен свят - по-пъстър, по-красив и по-весел от реалността. Когато Artifex, под което име е известен диджей Ярин Илович, е на сцената, той танцува и разпалва публиката, следваща ритъма на неговата музика.

Но той е видял и неща, които човек трудно може да забрави. Ярин Илович е един от оцелелите след терористичната атака на музикалния фестивал "Супернова" в Израел на 7 октомври миналата година. Той е последният диджей, забавлявал гостите на фестивала. По време на нападението на Хамас той внезапно спира музиката.

Вълшебен свят - на пет километра от Газа

Повече от 3000 посетители празнуват насред пустинния пейзаж в утрото на 7 октомври. Много от тях - с бижута и специален грим, немалко от тях под въздействието на дрога. Мястото на фестивала трябвало да прилича на вълшебен свят - алтернативна реалност само на пет километра от границата с ивицата Газа.

Ярин Илович не забелязва първите ракети, изстреляни от Газа минути преди 6,30 сутринта. Нито пък реагира, когато част от посетители на партито виждат парашутисти, приближаващи се към тях от Газа. Той се е концентрирал единствено върху музиката, върху ритъма: "В такъв момент си изпълнен с адреналин. Единственото, което усещаш, е тълпата, която танцува на твоята музика", споделя той.

6,29 часа: тревога "Червен код"

В този момент един от продуцентите на фестивала се приближава до него и му прошепва да изключи музиката. Илович го пита дали правилно е разбрал, а служителят повтаря: "Да, изключи музиката. Обявена е тревога червен код!".

След като Artifex спира музиката, се чуват освирквания, а продуцентът започва да крещи от сцената "Червен код, червен код". Този момент е запечатан на видео.

Илович си спомня: "В началото нямаше паника. Всеки в Израел е преживявал ракетни тревоги. Но след това полетяха стотици ракети". Зад сцената той се опитва да успокои своя приятелка от Германия, която, за разлика от повечето израелци, вече имала панически атаки. Помага на нея и на други, които пожелали веднага да си тръгнат. Той обаче остава. "Казах си, че наоколо има служители по сигурността. Чувствах се в безопасност." След малко приятелите му, избягали с кола, се обаждат да кажат, че по пътя ги обстрелвали.

Към седем сутринта терористите от Хамас и от други войнстващи ислямистки групировки достигат мястото на фестивала. На паркинга цари хаос, а пътищата за бягство са блокирани. Изстрелите идват съвсем отблизо. Стотици хора тръгват да бягат направо през полето, включително Илович и няколко негови приятели. "Стреляха по нас, улучените падаха на земята, други не можеха да продължат, защото бяха или много уплашени, или много пияни", казва диджеят. 

"Беше апокалиптично"

На този 7 октомври ислямистки бойци от Хамас убиват повече от 360 посетители на фестивала, 44 са взети за заложници и отвлечени в ивицата Газа. Общо жертвите на нападението на Хамас срещу Израел са 1200, а взетите заложници - 251.

Ярин Илович оцелява. Той и няколко негови приятели успяват да стигнат до близкия кибуц Реим, където няколко полицаи самоотвержено се опитват да отблъснат нападателите. Диджеят прекарва часове, скрит под една патрулна кола и става свидетел на комуникацията на полицаите по радиото. Така разбира, че на много места терористите избиват хора. Той чува как полицаи се молят за живота си, както и отчаяните възгласи "Къде е армията?".

"Това бе най-лошото", казва Илович за чутото тогава по радиото. Полицаите успяват да отведат него и още няколко души до Офаким, на 15 минути път с кола. "Беше апокалиптично, навсякъде по пътя виждахме опожарени коли и избити хора - нищо друго освен пустиня и трупове наоколо", спомня си той ужасното пътуване. Едва на сутринта на 8 октомври Илович и придружителите му вече са в безопасност.

"Ще танцуваме отново"

През първите няколко месеца след нападението Илович ходи всяка седмица на психотерапевт. Но най-добрата терапия за него си остава музиката - тя е неговото "безопасно пространство". Мястото, където той се чувства сигурен и щастлив. И това все още е така.

Ще танцуваме отново, уверяват оцелелите от клането. Това е техният начин на съпротива. Така те искат да покажат, че няма да се оставят да бъдат победени и няма да позволят вярата им във вълшебния, различен свят да им бъде отнета.

Но не всички успяват: много от оцелелите, особено жертвите на сексуално насилие и други жестокости по време на терористичното нападение, в седмиците и месеците след това страдат от тежка депресия и казват, че вече не могат да се справят с живота си. Израелски терапевти съобщават и за случаи на самоубийства.

Той иска да помага на другите

Илович съзнателно стои настрана от демонстрациите срещу израелското правителство и дава ясно да се разбере, че не мисли много положително за сегашното управление на страната. Почти не гледа новини - нито за войната в Газа, нито за заложниците, които все още не са освободени.

Диджеят се смята се за позитивен човек и вярва в настъпването на по-добри времена. Не иска да бъде възприеман като травмирана жертва, като човек, който е сломен. Иска да помага на другите - да дава възможност на оцелелите от фестивала да се справят с преживяното.

Вижте и това видео от архива на ДВ: