Когато Косово стана независима държава

Косово се намира на Балканския полуостров и граничи със Сърбия, Северна Македония, Албания и Черна гора. Населението на Косово е етнически разпокъсано. Най-голямата група - около 1,9 милиона, приблизително 90 на сто от населението - са етнически албанци. Етническите сърби съставляват около 5 на сто от Косово, а останалите са ромско, босненско и турско малцинства. Повечето косовари изповядват исляма.

Страната дълги години е в границите на Османската империя, докато не е завладяна от войски на Сръбското царство през 1913. В края на Първата световна война сръбската монархия събира под шапката си сърби, хървати и словенци, а по-късно се превръща в Югославия. Косово получава статут на автономна област в Република Сърбия.

Какво провокира конфликта между Косово и Сърбия?

През 1989 година Слободан Милошевич отнема автономния статут на Косово. Речта му на Косово поле през юни същата година се смята за началото на разпада на Югославия. Две години преди началото на военния конфликт в страната правителството на албанското мнозинство в Косово е свалено, административните служители от албански произход са уволнени, а в училищата вече се преподава само на сръбски.

Албанското мнозинство дълго време се съпротивлява мирно. Изгонените албански власти обявяват своя република през 1992 - Република Косово. Държавата в държавата е оглавена от писателя и пацифист Ибрахим Ругова.

Как реагира Сърбия?

Една от най-важните задачи на Република Косово е децата от албански произход да продължат да се обучават на албански. Финансирането идва от косовската "диаспора" по света.

В същото време режимът в Белград става все по-репресивен. Албанци в Косово са арестувани все по-често със спорни обвинения. Това кара мнозина да преосмислят пацифисткия модел на Ругова като погрешен. През 1994 е основана Армията за освобождение на Косово (АОК), която през следващите две години извършва партизанска дейност.

Как се стига до войната в Косово?

През 1997 Армията за освобождение на Косово започва да атакува полицейски управления. Международната общност се опитва да стабилизира ситуацията, изпращайки в страната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Сръбските сили обаче продължават саморазправата си с цивилни.

След провала на дипломатическите усилия между Сърбия и косовските албанци, НАТО започва въздушни атаки срещу Югославия на 24 март 1999. Целта е да се предотврати геноцид като онзи от 1995 г. в Сребреница.

Как Косово получава независимост?

През юни 1999 Милошевич най-сетне оттегля войските си. НАТО изпраща в страната т.нар. Сили за сигурност на Косово (КФОР), които да подсигуряват мира в страната.

През 2008 Косово обявява независмост, след като опитът за посредничество от страна на пратеника на ООН и бивш финландски президент Марти Ахтисаари се проваля. Така е приета концепцията, за която Ахтисаари е удостоен с Нобелова награда за мир през 2008 г., според която Косово е мултиетническа държава, а фиксиран брой места в косовския парламент са запазени за сръбското и други етнически малцинства.

До днес 117 държави са признали независимостта на Косово. Сърбия, Русия, Китай, Гърция, Румъния, Словакия, Испания и Кипър не признават независимостта на най-младата държава в Европа.

Напрежение в отношенията

От 2012 година насам ЕС се опитва да посредничи за нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия. Те са ключови за членството в ЕС, към което и двете държави се стремят. Сърбия е със статут на кандидатка от 2012, а Косово подаде документи за това в края на 2022.

Редица споразумения бяха подписани между 2013 и 2015 година, които регулират важни въпроси между двете държави като телекомуникациите, граничните зони, енергоснабдяването и други. Отказът на Белград да признае независимостта на Косово обаче поддържа напрежението между двете държави и е сериозна пречка в много преговори.

Какво цели френско-германският план?

През септември 2022 се появява нова надежда - предложението на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон, подкрепяно и от САЩ. Според него Сърбия не трябва непременно да признава Косово, но е длъжна да зачита неговата независмост и не трябва да пречи на членството на страната в международни организации - подобно на отношеията между ФРГ и ГДР. Прищина пък на свой ред трябва да допусне съществуването на “Съюз на сръбските общини в Косово”.

Това е организация, която се грижи за интересите на всички етнически сърби в малцинствените общности в Косово. Властите в Прищина се съпротивляват, тъй като се опасяват от възникването на паралелна сръбска структура на територията на Косово, което би застрашило стабилността на страната.

Сърбия от своя страна е заложила легитимирането на Съюза на сръбските общини като условие за предстоящи споразумения. И двете страни са под напрежение, особено откакто Русия започна пълномащабна война в Украйна. Оттогава Западът бърза повече от всякога да ускори интеграцията на Западните Балкани - най-вече защото Москва работи неуморно за разширяване на влиянието си в региона.

Вижте и нашата снимкова галерия: