Когато Москва потуши бунта срещу комунистическия режим в ГДР

На пръв поглед двете неща нямат нищо общо: народното въстание срещу комунистическия режим в ГДР на 17 юни 1953 година и агресивната война, която Русия води сега срещу Украйна. Но при по-внимателно вглеждане и въпреки различните исторически обстоятелства ще открием близки мотиви - както от страната на агресора, така и от тази на борещите се за своята свобода и независимост хора.

След края на Втората световна война през 1945 година най-общо казано светът беше разделен на два враждуващи лагера - на капиталистическите демокрации и на комунистическите диктатури. Начело на двата лагера стояха САЩ и Съветският съюз. Заедно с Великобритания и Франция те победиха нацистка Германия във войната.

Москва - старият нов властови център

След този военен успех принудителният съюз срещу Адолф Хитлер отново се разпадна. Съветският съюз разшири властта и зоната си на влияние и големи части от Европа станаха комунистически. Сред тях и Източна Германия - ГДР. Властовият център на този т.нар. Източен блок беше в Москва - столицата на бившия СССР и на днешна Русия.

Тогава се наложи и терминът Студена война. С него изразяваме напрегнатите отношения между двете суперсили САЩ и Русия и подкрепящите ги страни. Линията на политическо и идеологическо разделение в Европа преминаваше през Германия - и през разделения Берлин.

Пазарна икономика на запад, планова на изток

Пак там бяха особено видими последиците от това противостоене, част от което бяха надпреварата във въоръжаването и заплахите. Докато Федералната република с нейната свободна пазарна икономика се възстанови сравнително бързо от последиците от войната, в ГДР държавната планова икономика доведе до недостиг на стоки, от който мнозина избягаха, отправяйки се на Запад.

На 17 юни 1953 напрежението ескалира: след отделни протести срещу все по-лошото управление, разочарованието и гневът на хората в Източна Германия прераства в народно въстание - 1 милион души излизат на улицата с настояване за провеждането на честни и свободни избори и за обединението на Германия. Но техният вик за свобода остава нечут.

Съветски танкове слагат край на мечтата за свобода

Режимът в Москва потушава народното въстание, като изпраща срещу протестиращите разположените в ГДР съветски войници и танкове. Над 100 души загиват при сблъсъците или по-късно са осъдени на смърт. Много други са хвърлени в затвора.

Подобна е съдбата на движенията за свобода в Унгария през 1956 година, в Чехословакия през 1968 и в Полша през 1980 година. Всички тези опити за разкъсване на оковите на Москва се провалят. Чак новата реформаторска политика на Михаил Горбачов вдъхва нова надежда на хората в страните от Източния блок. В Германия мирната революция през 1989 година доведе до падането на Берлинската стена и до обединението на Германия година по-късно.

Путин отрича правото на съществуване на Украйна

През 1991 година дойде краят и на самия Съветски съюз, който тогава се разпадна. Сред петнайсетте независими държави, произлезли от бившия СССР, е и Украйна, чието право на съществуване руският президент Владимир Путин отрича. На 24 февруари 2022 година той нападна съседната страна в нарушение на международното право, каквото беше и анексирането на украинския полуостров Крим 8 години по-рано.

Преди 70 години - на 17 юни 1953 - западните демокрации начело със САЩ не подкрепиха народното въстание в ГДР. Тогава страхът от избухване на нова световна война - този път ядрена - беше прекалено голям. Същите страхове изпитват мнозина и сега във връзка с руската инвазия в Украйна.

Когато на 17 юни 1953 народът на ГДР се разбунтува срещу своето правителство и едновременно с това срещу съветската окупационна власт, Западна Германия му оказва само морална подкрепа. Днес е друго: западната общност не се поколеба да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу агресора Русия - с оръжия и с прием на бежанци. Условията за това обаче са различни в сравнение с времето, когато Европа беше политически и икономически разделена на Изток и Запад. 

От геополитическа гледна точка по онова време вероятно не е имало друга възможност. Решенията взимаха Съветският съюз и САЩ, а битката между капитализма и комунизма се основаваше на така наречения "баланс на ужаса" (система за опазване на мира чрез взаимно сплашване с унищожение).

Въпреки неуспеха си, народното въстание от 17 юни 1953 заема трайно място в историята - като модел за всички следващи опити да станем или да останем свободни и независими. Днес обединена Германия си спомня за смелостта на участниците в него. А паралелът с борбата на украинците е очевиден.

***

Разгледайте и тази фотогалерия: