Когато си личи, че си чужденец: има ли расизъм в Германия
6 февруари 2023"Ти тук чистачка?“ – този въпрос на странен немски език бил зададен на Патриция Йен лин Фраймут, когато заедно със съпруга си се нанасяла в ново жилище в Мюнхен. В своя разказ, включен в новоизлязлата книга „Хора от Германия“, експертката по пиар с германски и китайски корени описва случаи на расистки прояви от ежедневието в Германия.
Това е същата тази Германия, която се смята за либерална държава, и която днес се възприема като много по-отворена към света, отколкото в началото на новото хилядолетие. Често се чува твърдението, станало особено популярно след Световното първенство по футбол през 2006 година: „Германия стана по-пъстра“.
Увеличаващото се многообразие в медиите и политиката създава впечатлението, че расизмът в тази страна намалява. Но дали е така? И какво показва първият доклад по темата за расизма, представен от специалния пълномощник на германското правителство по въпросите на интеграцията?
Болезнен опит
Ежедневният расизъм в Германия съществува не само под формата на физическо насилие и вербални нападки: хора със забележим миграционен произход нерядко са подложени на дискриминация в училища и спортни клубове, при търсенето на жилище, в трудовия си живот или от страна на полицейски служители.
Книгата съдържа личните преживявания на хора с подобен опит - сред тях има известни имена, като това на писателката и активистка Дюзен Теккал, на телевизионният водещ Мола Адебизи или на бившия професионален футболист Ханс Зарпай, но също така и на най-обикновени хора, които имат негативен опит с расизма в ежедневието.
Според издателката Мартина Ринк, която има персийски корени и е израснала във Великобритания и Германия, това често може да бъде по-разрушително от идеологически мотивирания расизъм: "Расизмът в ежедневието е свързан с парадокса, че може да дойде от всекиго и от всички, дори от хора, които искрено ви харесват и не забелязват, че ви нараняват".
"Латентен национализъм"
Известният телевизионен водещ Мола Адебизи разказва как бил изобразен като обесен на корицата на албум на една неонацистка група, В една от песните там му отправяли и най-зловещи заплахи. Водещият споделя:
„Изведнъж всичко се промени: имаше повишена степен на заплаха, започнах да се движа с лична охрана, вече се вслушвах във всяка изречена дума. Навсякъде започнах да откривам латентен национализъм.“
Серпил Темиз Унвар е загубила сина си при расисткия атентат в Ханау. Ферхат бил едва 22-годишен. Имал проблеми още в училище – бил обект на словесни нападки, включително от преподаватели, твърди майката. Тя е убедена, че расизмът в Германия е структурен проблем и пита: „Как атентаторът се е сдобил с оръжието и защо никой нищо не е предприел, след като е имало толкова много белези за предстоящо насилие? Това, че той е притежавал разрешително, означава, че той е можел години наред да се упражнява да убива. Атентатът в Ханау не беше насочен само срещу моето дете, бил е замислен и изпълнен като нападение срещу мигранти.“
Идеология и ежедневие
Основният проблем е в това, че мнозинството в нашето общество не познава расизма и затова напълно подценява колко насилие и обиди може да има в ежедневието. „Затова е необходимо всички ние да се борим активно срещу расизма“, допълва Симон Узифо - съавторът на „Хора от Германия“.