Кой е помагал на Пригожин и какво е знаел ген. Суровикин

Макар руският президент Путин да твърди, че руските сили за сигурност са реагирали „решително“ на бунта на Пригожин и са предотвратили „гражданска война“, остава неясно как така метежниците успяха да напреднат толкова много и така безпрепятствено. Дали Пригожин не е имал помощници сред висшите руски военни?

Кой е подкрепял Пригожин?

Германският военен експерт Густав Гресел е убеден, че е невъзможно никой в руската армия да не е знаел за планирания бунт на групата „Вагнер“ – при положение, че в похода си към Москва бойците са използвали тежка техника на руската армия.

„Конвоят мина през Ростов и Воронеж, а те са важни гарнизонни градове. Фактът, че там никой не се противопостави на частите на „Вагнер“, е много странен“, отбелязва експертът.

Тези дни вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува информацията, че генерал Сергей Суровикин, заместник-главнокомандващият на руските войски в Украйна, както и други високопоставени представители на руските военни вероятно са знаели за бунта на Пригожин. Нещо повече – според източниците на изданието Суровикин дори може би е бил замесен в плановете на Пригожин. Експертите обаче се отнасят по-скоро скептично към това предположение.

„Суровикин в момента е командир на ВВС, а те бяха единствените, които по някакъв начин се противопоставиха на бойците от „Вагнер“, нападайки ги от въздуха. Това не се вписва в представата за предателство“, казва Густав Гресел. Това, че Суровикин няма високо мнение за главнокомандващия руските войски в Украйна Герасимов, не е достатъчно за отправянето на подозрения, смята Гресел.

Британският експерт по Русия Марк Галеоти, както и други наблюдатели пък изтъкват, че Суровикин бе първият, който отправи публичен апел към Пригожин и неговите части да прекратят бунта. Галеоти предполага, че този ход може да помогне на Суровикин да изчисти имиджа си и той отново да бъде издигнат за шеф на „специалната операция“.

Лоша организация или избързване?

Начинът, по който протече бунтът, не предполага лично участие в него на някого от висшето военно ръководство или на Суровикин, казва политоложката Татяна Становая. Нейното мнение е, че Пригожин е искал да накара Путин да обърне повече внимание на групата „Вагнер“ и да ѝ окаже подкрепа. Не е имало обаче нормална подготовка и не е било обмислено дали пътят към Москва ще се окаже свободен или ще се стигне до кръвопролития. Становая не изключва напълно вероятността Суровикин да е знаел за плановете, но изтъква, че „в правилния момент той ясно е заел страната на държавата“.

Становая припомня, че противопоставянето между Суровикин от една страна и руския военен министър Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов от друга, е известно отдавна. При това става дума не толкова за борба за власт, колкото за начина, по който да се води войната в Украйна, включително и по въпроса какви да се отношенията с частните армии.

„Чистки“ в руската армия?

Не се знае как би могла да се отрази близостта с „Вагнер“ на по-нататъшната съдба на Суровикин. Центърът „Досие“, проект на Михаил Ходорковски, информира, че Суровикин е почетен член на частната армия от 2017 година, представени са и доказателства като личната му армейска значка с номер М-3744. Слуховете, че Суровикин е под подозрение или е арестуван, се усилват от това, че от бунта насам генералът не се е появявал публично.

„Мисля, че Пригожин има симпатизанти в армията. Но по-правилно би било те да бъдат определени като недоволни от Шойгу и Путин. Могат ли обаче симпатизантите да се превърнат в конспиратори и това да бъде използвано за чистки?“, се пита политоложката Татяна Становая. Тя предполага, че най-вече министърът на отбраната Шойгу би се възползвал от обстоятелствата, за да укрепи позициите си с „чистки“. „Имам сериозното подозрение, че точно Шойгу ще се окаже главният печеливш от цялата работа. Откакто се отърва от Пригожин, Путин има силен „имунитет“ срещу частните армии. И може сега да се заеме със собствената си“, казва Становая.