Постоянният представител на България в ООН Лъчезара Стоева може да бъде наказана и наградена за едно и също нещо - решението ѝ да не спази разпореждането на служебния министър на външните работи Главчев, който е също и премиер. Вместо с “въздържал се”, тя гласува в подкрепа на резолюцията, която определя 11 юли за Международен ден в памет на жертвите от геноцида в Сребреница.
Какво точно се случи
От една страна, посланик Стоева не е изпълнила указания на прекия си ръководител - министъра на външните работи, който по закон ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България, както и българската политика за международно развитие и сътрудничество. От друга, предотвратила е действия, които уронват авторитета на Република България в чужбина, като е спазила Закона за дипломатическата служба - спряла е изпълнението на указания, като незабавно е информирала министъра за своето решение и мотивите си.
Така на 23 май в Ню Йорк 84 държави, в т.ч. и България, по предложение на Германия и Руанда, гласуваха за това 11 юли да бъде определен за Ден в памет на жертвите от клането на над 8000 мюсюлмани в анклава Сребреница, извършено от босненската сръбска армия под ръководството на ген. Ратко Младич.
Но никой нямаше да разбере за драматичните събития, предшествали вота на България, ако няколко дни след това разследващият сайт BIRD.bg не беше публикувал грамите с указанията на Димитър Главчев, изпратени час преди гласуването в Общото събрание на ООН - и аргументираният отговор на Лъчезара Стоева. А българското общество научи името на един дипломат от кариерата, макар че тези имена често остават неизвестни.
Колко е голям скандалът
Но отговорът на най-важния въпрос - защо се е променила позицията на държавата така радикално, остава скрит. Самопредложилият се за поста на външен министър Димитър Главчев изпраща указания, които не само че не са съгласувани по реда, приет в МВнР, но радикално променят последователната дотогава позиция на България по резолюцията. За документа се знае от миналата есен, представен е на 18 април в централата на ООН, а България се присъединява на 2 май.
Но на 23 май, в деня на гласуването на резолюцията, Главчев еднолично разпорежда как да гласува България, при това в последния момент преди посланик Стоева да натисне бутона. Вероятно не го е направил по-рано, за да предотврати евентуална съпротива. Липсата на какъвто и да е дипломатически опит не би могла да извини действията на
Главчев, по професия счетоводител-одитор. В условията на парламентарна демокрация външната политика не може да е функция на решенията на един-единствен човек.
Поради факта, че служебният премиер е политик от инкубатора на ГЕРБ, както партия ГЕРБ, така и лидерът ѝ Бойко Борисов побързаха да декларират, че тяхното отношение към случилото се в Сребреница е еднозначно определено и не отсега.
Проваленото заради липса на кворум вчера извънредно заседание на Народното събрание, на което от ПП-ДБ искаха да бъде изслушан Главчев, избави премиера-външен министър от необходимостта да обяснява защо се е опитал да запрати България в лагера на Русия, Сърбия, Китай. Пред журналисти той все пак даде някакви обяснения, че: a) това е измислен скандал с предизборна цел: б) България има изразена позиция за Сребреница на Общото събрание на ООН и тя е “за”; в) изтеклите документи са работни “в незавършена фаза по вземането на решения”.
Недопустими гаранции
Кое ѝ е незавършеното, след като самият Главчев е дал указания как да приключи - да се гласува с “въздържал се”, тъй като “инициативата на Германия и Руанда води до повишаване на напрежението” и “ще доведе и до допълнително разделение и противопоставяне на ентитетите в Босна и Херцеговина”. Главчев се спаси и от отговорите защо не е съгласувал предложението за смяна на позицията, кой и къде е подготвил указанията, и дали е предвидил последиците за държавата, ако Лъчезара Стоева гласува, както ѝ е разпоредил - с “въздържал се”. Щеше да бъде питан и защо сръбският президент Александър Вучич публично изрази недоволство, че България е гласувала не както е очаквал.
Изглежда че някой български политик е дал недопустими гаранции на лидер на държава, която не е член на ЕС и НАТО и се движи в орбитата на Русия и Китай. Самоличността на този “някой”, поставил се в услуга на чужда държава, е наложително да бъде установена от прокуратурата и службите, тъй като подобно зловредно влияние е пробив в националната сигурност.
Устойчивост срещу конюнктурен политически натиск
В отговора до Главчев посланик Лъчезара Стоева излага подробно аргументите си защо няма да промени българската позиция, изтъквайки натиска на Русия и Сърбия, и на практика демаскира изпратените от прекия ѝ ръководител разпореждания. Ако на нейно място беше някоя “калинка” от политическата квота в МВнР или друго услужливо партийно назначение, резултатът щеше да е различен, а срамът и дискредитирането на България - големи.
В лагера на подкрепящите резолюцията са 23 държави от ЕС, от които 18 - съавтори, както и САЩ и почти всички държави от Балканите без Гърция. Благодарение на професионализма и устойчивостта на един дипломат срещу конюнктурен политически натиск, България е точно там, където ѝ е мястото.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.