Как Азербайджан се възползва от руските поражения в Украйна

Армения и Азербайджан са се споразумели за прекратяване на огъня, обяви Ереван. "С участието на международната общност беше постигнато прекратяване на огъня", заяви Армен Григорян, секретар на Съвета за сигурност на Армения. През тази седмица конфликтът между двете държави за областта Нагорни Карабах отново привлече внимание. Регионът е част от територията на Азербайджан, но се контролира от етнически арменци вече повече от две десетилетия.

Армения се обърна към Русия за помощ, но реакция от Москва не последва. Руската федерация има други проблеми за разрешаване - въоръжените сили на Кремъл са в отстъпление в Източна Украйна. В интервю с ДВ експертката по сигурността Хана Ноте от Центъра за разоръжаване и неразпространение на оръжия във Виена казва, че Азербайджан се възползва от положението, в което се намира Русия. Според нея други държави могат да направят същото.

ДВ: Новите сражения между Азербайджан и Армения идват в момента, в който Русия е концетрирана върху тежките си загуби в Украйна. Това не е съвпадение, нали?

Хана Ноте: По никакъв начин. Азербайджан е преценил момента. Използва се прозорец, в който Русия е разконцентрирана. Не е и първият подобен случай. Азербайджанците извършват провокации още от началото на войната в Украйна в опит да разберат докъде могат да стигнат.

В същото време съвсем логично е да се предположи, че в момент, в който Русия е твърде концентрирана върху войната, която води в Украйна - военно, политически, дипломатически - и позицията ѝ е разклатена, то останалите по-малки играчи в района ще се опитат да изпробват докъде могат да стигнат.

ДВ: Докато Русия е разконцентрирана и Европа зависи от алтернативните газови и петролни доставки от Азербайджан, правителството в Баку изглежда има много възможности да ескалира напрежението?

Хана Ноте: Не бих искала да спекулирам излишно относно следващата стъпка на Азербайджан. Важно е обаче да се отбележи, че Азербайджан реши да предприеме тази стъпка, въпреки че съвсем наскоро висшестоящи държавници от Баку бяха на среща на най-високо равнище в Брюксел. В същото време ЕС се опитва да се намеси като медиатор между Армения и Азербайджан в последните месеци. Въпреки всичко това - сражения започнаха отново. Това е впечатляващо развитие.

ДВ: Кои други страни може да се възползват от този прозорец за действие?

Хана Ноте: Първо се сещам за иранците. Смятам, че те леко подобриха позицията си на влияние спрямо Русия заради войната в Украйна. Това се вижда например, когато става въпрос за военно и отбранително сътрудничество. Дълго време това бяха еднопосочни отношения, при които Русия до голяма степен диктуваше условията и решаваше какво да продава и какво не на Иран. Сега сме в ситуация, в която иранците всъщност предоставят безпилотни самолети на Русия.

Така че мисля, че Иран е станал малко по-важен сътрудник на Русия, след като Москва е все по-изолирана. Това може да доведе до по-категорични действия на Иран в Сирия. Ако иранците навлязат в Сирия, Русия може дори да одобри подобни действия, защото ако Москва е с отслабено влияние в Сирия, ще иска да гарантира, че има баланс между другите участници и никой няма да вземе превес.

По принцип ние на Запад сме склонни да разглеждаме Русия като участник в тези различни конфликти и не като стабилизираща сила. Бих се съгласила, че Русия не е успяла да стабилизира трайно Сирия. Русия не е непременно стабилизиращ фактор и в Либия. Но, нека спекулираме, ако Русия бъде значително отслабена заради войната в Украйна и бъде отстранена от тези уравнения, резултатът може да не е непременно повече стабилност. Всичко зависи от това как другите участници ще запълнят вакуума, оставен от Русия, и дали тези участници ще се превърнат в стабилизираща сила.

ДВ: Изгледите за Русия не са много добри. На този фон какво очаквате от Турция?

Хана Ноте: Това е добър въпрос, върху който разсъждавам много в последните шест месеца. Според мен тази война създаде за Анкара ситуация, в която тя може да се възползва както от Русия, така и от ЕС и НАТО. Турция е централен фактор в медиацията на много и различни нива - от износ на зърно до размяна на военнопленници. Турция сега може да си позволи да води една по-категорична външна политика. Според мен Анкара би се радвала да види една по-смирена Москва, със сигурност една Москва, която не е победила Киев.

Ако допуснем, че Русия може да бъде победена и унизена в тази война, това може и да създаде ситуация, която няма да се отрази добре на Турция, защото тя е твърде близо до Русия. Турция има много опит в сътрудничеството с Русия, въпреки че целите им не са едни и същи. Все пак те заедно установиха действащия в момента модел в Сирия. Сътрудничат си в Либия, сътрудничат си и в Нагорни Карабах.

Затова смятам, че Турция предпочита да работи с Русия по тези въпроси, а не Русия да бъде напълно премахната от уравнението. Позицията на Анкара по темата е разнопосочна.