Край Дунава: как се пренася украинското зърно

Шофьорът Юри Дубушак отваря брезентовото покритие на своя 40-тонен камион и се спуска в контейнера. Краката му потъват в 25 тона златно царевично зърно от Полтава. Царевицата поема към потребителите си от дунавското пристанище Орловка, откъдето украинска пшеница, ечемик и царевица потеглят за износ, научаваме от репортаж на германската обществена медия АРД.

През май 2023 година през това пристанище минаха три милиона тона зърнени храни – това по принцип е нелош резултат, но много нисък в сравнение с количествата, които се транспортират през Черно море. В момента обаче дунавските пристанища са единствената алтернатива. Тъкмо поради това Юри Дубушак вече пет дни чака да разтовари царевицата от своя камион на доковете в Орловка.

Чака се безкрайно

„Пристанището е малко, тук не акостират толкова много кораби“, казва шофьорът пред кореспондентката на АРД Андреа Беер. И добавя, че пристанището в Рени има по-голям капацитет. „Но откакто руснаците обстрелват дунавските пристанища на Украйна, там също се чака дълго, докато разтовариш.“

В резултат се образуват огромни задръствания, гигантски пътни тапи в Одеския регион, които понякога се разпростират на повече от 100 километра. Безкрайната опашка от тирове със зърно не помръдва, а тази почти единствена пътна артерия е така задръстена, че леките коли изпреварват неподвижните камион в насрещното движение, а понякога дори през полето встрани от пътя.

От Одеса до Орловка са 300 километра, за които на Юри Дубушак му трябвали два дни в режим „спираш-тръгваш“, разказва авторката на репортажа. Той за пръв път разтоварва в Орловка, но картинката в Рени и Измаил била същата: няколко дни чакане, разказва 50-годишният съпруг и баща от Херсон. „Чака се дълго.“

„Опасно е. Преброих 16 взрива“

Дубушак държи в ръцете си документите, които са необходими за разтоварването в Орловка. Вече е преминал и през задължителния контрол за качеството на зърното. И чака заветното повикване от страна на пристанищния диспечер. Но докато го чака, той е принуден да се мотае из импровизирания паркинг за тирове сред оглушителния шум от движението по единственото шосе, водещо към дунавските пристанища. Палещите лъчи на слънцето са безпощадни, а тенекиените душове и тоалетни - повече от скромни.

Дубушак сочи към пушека, издигащ се над Исмаил, който добре се вижда откъм Орловка. Той самият усетил на гърба си поредната руска атака срещу това пристанище. „Опасно е, как да не е опасно“, казва шофьорът. Когато тези дни руснаците отново атакували Измаил, той избягал в полето и там изчакал: „Преброих 16 взрива“, разказва Дубушак пред AРД.

На няколко метра от неговия камион на приказка са се събрали други шофьори. Всички трябва някак да убиват времето, докато им дойде редът за разтоварване. Настроението е потискащо. Един голям зелен тир е заседнал в калта на неасфалтирания паркинг след последния порой. „Когато завали, вече съвсем не можем да мръднем оттук. Не можем да разтоварваме, а зърното си стои непревозено“, ругае един от шофьорите.

Ужасяващи битови условия

Той ни показва газово котлонче между два камиона, в пространството, където шофьорите готвят и се хранят. В Германия такова нещо не може да има, клатят мъжете в единомислие глави. На всички тях им се иска да имат по-добри паркинги и хигиенни условия. „Украйна иска на всяка цена да си изнася зърното, но никой не мисли за нас, шофьорите“, оплаква се друг шофьор.

За да си напазаруват, мъжете ходят по няколко километра пеша по шосето до едно малко магазинче, където се продават кафе, напитки, бисквити, салам, плодове и топъл хляб. Продавачката прибира парите в касата и смръщено гледа към опашката от камиони на шосето отвън. Жената изобщо не крие, че подкрепя Русия. „Кога най-после ще ни освободят?“ – провокативно пита тя, а един от клиентите ѝ кима с глава.

„Тук наоколо също има много жертви на дълголетната руска пропаганда“, казва Дубушак, но на него самия не му се влиза в спорове. Плащат му в зависимост от разстоянието и количеството. За сегашния си курс ще вземе около 190 евро, плюс надбавки заради дългото чакане.

Украинската жп-линия и един важен мост по пътя от Одеса към дунавските пристанища Рени, Исмаил и Орловка бяха разрушени от руснаците преди повече от година. Шосето, край което чакат тираджиите и Дубушак, е не само шумно и задръстено. То е и почти единствената връзка със света оттатък - то е артерия на живота, по който украинското зърно и други селскостопански стоки достигат до купувачите в чужбина.