Заради съвършено необоснованите нападки на председателката на СЕМ Соня Момчилова срещу журналистката Мария Черешева по повод международното разследване за въоръжения произвол по границата БХК поиска оставката на Момчилова. Крайно време беше някой да го направи. Крайно време е г-жа Момчилова да напусне този пост, защото с публичните си изяви, особено по време на пандемията и на войната, която Русия започна срещу Украйна, СЕМ би трябвало да потърси отговорност на нея самата за позиции, които нямат нищо общо със задълженията на институцията и с политическите избори, направени от България през последните две десетилетия.
Да поговорим за възгледите на Соня Момчилова
Да, като става дума за политическите избори. По мои впечатления г-жа Момчилова често поставя под въпрос европейските хуманитарни ценности и намеква, че те не отговарят на българския национален характер, че някой промива мозъците на българите и ги манипулира, а цивилизационният избор на българското общество е някаква привнесена отвън догма.
Отново според субективните ми впечатления г-жа Момчилова има странни възгледи за журналистическите стандарти и за високите изисквания към тази професия. Струва ми се, че за нея няма такива безспорни стандарти, че всичко е "въпрос на гледна точка", а желанието на добросъвестните журналисти да се придържат към определени професионални и морални изисквания за нея сякаш също отива към мозъчна промивка. Затова пък прословутата "друга гледна точка", която сегашната председателка на СЕМ така всеотдайно защитава, всъщност често пъти се свежда до повтарянето на пропагандните клишета на руските управници. За ужасната война в Украйна г-жа Момчилова лично беше формулирала приблизително следното: "Мисленето в парадигмата враг-жертва е мисловна конструкция тип заготовка". Същото се отнася и до гласната ѝ или негласна подкрепа за противниците на антипандемичните мерки и ваксинациите.
Напълно неадекватно
С цялото ми уважение към позицията на г-жа Момчилова: като гражданка или журналистка тя има пълно право да заема въпросните доста съмнителни позиции и да се ползва от свободата на словото, което - навярно съвсем искрено - е обявила за свой приоритет.
Но като председателка на националната институция Съвет за електронни медии тя се държи неадекватно и всъщност най-добре би било да се върне към текстописане на хитове за чушки, боб и други изконни национални ценности.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.