Кратка история на първоаприлската шега

Според една теория началото на първоаприлската шега се корени в далечната 1530 година. Тогава особена роля изиграло едно решение на Аугсбургския Райхстаг, което имало за цел да въведе единна парична система. То трябвало да влезе в сила на първи април, но внезапно било отложено за по-късна дата. Много спекуланти били разочаровани и вместо печалби те си навлекли присмех и подигравки.

Шегата - плод на календарна реформа?

Най-правдоподобна обаче изглежда версията, според която първоаприлската шега е била измислена от френския крал Карл IX. При реформата на Григорианския календар през 1564 година той изместил новогодишния празник на първи януари. Дотогава Нова година се посрещала на първи април. Мнозина обаче не узнали за тази календарна промяна. Онези които знаели пък, решили да се пошегуват с невежите. Така че те продължили да си честитят Новата година на първи април, макар че тя била вече остаряла.

В ранната "първоаприлска епоха" шегичките били от съвсем различно естество. Излъганият например бил изпращан да донесе от далечно място нещо, което изобщо не съществува. Освен това през XVII и XVIII век имало ясни обществени правила, по които трябвало да се ориентира закачката. Един възрастен можел да избудалка дете. Деца обаче нямали право да се шегуват с възрастните.

Спагетите растат по дърветата

Както много други обичаи, и първоаприлският изгуби своята автентичност. "До голяма степен ние прехвърлихме нашето чувство за хумор на медиите. Гледаме вицове по телевизията или ги слушаме по радиото. Имаме един обществен функционален елит, който на медийно равнище преоткрива първоаприлските шеги под нови форми", казва с тъга етнографът Гюнтер Хиршфелдер. Така на първи април единствено медиите се опитват да се пошегуват, пускайки измислени новини или лъжливи истории. Легендарен е например номерът на телевизия БиБиСи, която на първи април 1957 година излъчи "репортаж" за събиране на реколта от спагети в Тесин. На екрана слисаните зрители видяха как швейцарски селяни берат от дърветата дълги спагети.

В ежедневието шегите станаха рядкост. Това, според Гюнтер Хиршфелдер, се дължи на нарасналия натиск и все по-силното темпо на работа. "Днес просто не остава време за шеги", казва той. Освен това първоаприлската шега изисква директен контакт. "В по-голямата си част обаче нашите контакти са във виртуалното пространство - чрез телефон или интернет, така че оригиналната първоаприлска шега е почти невъзможна, тъй като към такава веселяшка сценка принадлежи непременно смях от сърце. Това изисква реална, а не виртуална ситуация, акцентира германският етнограф.

Завиждате ли на французите?

Във Франция поддържат този обичай и до днес по съвсем своеобразен начин. На първи април те се опитват да залепят на гърба на някого хартиена риба. Веднга щом "жертвата" се усети, околните се провикват: "Априлска риба!".

Мнозина може би дори биха им завидели и биха си пожелали да бъдат избудалкани отново с някоя първоаприлска шега. Все пак - щом някой се шегува с нас, ни дарява и с внимание. Нали това означава шегата?

Автор: Р. Гьоде, Б. Емануилов, Редактор: М. Илчева