Кримските татари: прокудени, гонени, по затвори

"Ние сме големите губещи от анексията на Крим, а положението ни се влоши още повече, откакто през 2022 година започна войната на Русия срещу Украйна", казва Азис Умеров след прожекцията на наскоро появилия се документален филм за десетте години руска окупация на Крим. Много кримски татари се събраха в Киев на 24 февруари, за да си спомнят за родината, разказва кореспондентката на ARD Биргит Фирних в репортаж от украинската столица.

Умеров разказва за сестра си, която от една година е в руски арест. “Тя никога не е била политически активна. Просто искаше да посети баща ни, който е болен от рак”, споделя Азиз. 

Кримските татари са преследвани отдавна

Преди година 24-годишната тогава студентка Ление Умерова пътувала както обикновено с автобус към своето семейство в град Симферопол, когато я арестуват руски военни. Тя се оказва ответственият пътник в автобуса с украински паспорт. На 16-годишна възраст момичето решава да не приеме руското гражданство, раздавано от властите след незаконната анексия на Крим.

В момента тя се намира в следствения затвор „Лефортово“ в Москва. Обвинена е в шпионаж и измяна. Единственият ѝ контакт с външния свят са писмата. “Тях ги цензурират”, казва Азиз. “Всичко, което не се хареса на властите, се прави нечетливо.”

Крим има голямо стратегическо значение за руския черноморски флот, припомня ARD. Кримските татари пък са мишена още по времето на Съветския съюз. Сталин например ги обвинява, че са си сътрудничели с нацистите и ги депортира в Централна Азия. Едва през 1988 година им е позволено да се върнат в родината си. Днес те отново са лишавани от собственост и са хвърляни в затвора, като много от тях излежават дълги присъди. От началото на инвазията през февруари 2022 г. половината от приблизително половин милион кримски татари са напуснали полуострова. Тяхната култура също е застрашена. 

Кримските татари настояват Русия да понесе отговорност

“Руснаците се опитват да унищожат идентичността на кримските татари”, казва пред АRD Тамила Ташева. От 2019 година тя представлява интересите на кримските татари в украинското правителство. “Десет години окупация оставиха дълбоки следи”, допълва Ташева. Унищожени са джамии, паметници и исторически сгради. “Нашите деца вече нямат възможността да учат езика ни. Забранено е.” 

Ташева иска Русия да понесе отговорност за престъпленията, които е извършила спрямо кримските татари. Заедно с екип от над 40 души Ташева събира доказателства, които някой ден да предостави на Международния наказателен съд. Тя се застъпва за политически затворници като Богдан Зиза, който бе осъден на десет години затвор, след като боядиса в синьо и жълто сградата на общината в град Евпатория, а това са националните цветове на Украйна. 

"Положението става все по-лошо"

Присъдите на политическите затворници и условията в наказателните лагери са по-лоши, отколкото по съветско време, обяснява Ташева. “Въпреки че съдилищата на Руската федерация са тези, които издават присъдите, те все още следват правилата на Съветския съюз", казва тя. Наказателните лагери пък са наследили структурата на съветския ГУЛАГ. 

Положението става все по-лошо, потвърждава и Емил Курбединов, един от последните кримски адвокати, останали на полуострова. Семейството му е депортирано през 1944 година от Сталин. Като млад той обаче се завръща в Крим. За мъжа е опасно да говори със западни журналисти, но той казва, че желанието му за справедливост е по-голямо от страха. 

Азиз Умеров, чиято сестра е в руски арест, смята, че целта на Русия е да сплаши кримските татари, “за да се поддадем на пропагандата, че Крим всъщност е руски”. Кримските татари обаче живеят на полуострова от векове и смятат да се борят за оцеляването на своята култура и за своите права.