Курск: Коз в ръцете на украинците или безсмислен ход?

 

Украинската армия разширява своите завоевания в Курска област вече две седмици. Очевидно е, че тя контролира няколкостотин квадратни километра руска територия и заявява, че не смята да напуска завладяната площ. Както казват пред ДВ експерти, настъплението в Курска област значително е променило емоционалния фон и в двете страни и е увеличило шансовете за мирни преговори, макар и не в краткосрочна перспектива.

Оптимизъм в Киев, разочарование в Москва

Настъплението в Курска област предизвика подем в оптимизма на украинците, казва украинският политолог Владимир Фесенко. „Хората разбират, че това едва ли ще доведе до бърз край на войната. Но за повечето от тях това е лъч надежда след дълъг период, в който украинските войски само отстъпваха, имаше тежки сражения, много проблеми на фронта и в тила, много поводи за разочарование и недоволство, а сега настъплението стана повод за оптимизъм.“

Руският политолог Абас Галямов посочва, че реакцията в Кремъл е точно обратната: „Там царят разочарование и депресия“. Галямов е убеден, че настъплението на украинските части в Курска област е станало неприятна изненада за Кремъл. „Всички се надяваха, че границите са защитени, а се оказва, че всички налични сили са били хвърлени в Донбас. И излезе, че не Украйна е изтощена, а Русия е на ръба на силите си.“

Опит за въздействие над настроенията в Русия

Според Владимир Фесенко една от целите на украинските власти е била да се опитат да въздействат на настроенията в руското общество, като той изтъква, че това влияние не е еднозначно. „От една страна, у някои това ще предизвика агресия и ненавист към Украйна, ще засили призивите войната да се води докрай, но пък част от обществото, особено в граничните региони, осъзнава, че мащабите на войната се разширяват, и че тази война рано или късно трябва да приключи.“

Сред другите цели на украинското настъпление политологът назовава поемането на инициативата. „Колкото и да е парадоксално, това би било сложно, почти невъзможно да се случи на територията на Украйна, тъй като на юг руските отбранителни линии са плътни и няма как да се направи пробив. А на изток, в донецкото направление, руските войски имат голямо преимущество – те настъпват и няма как да бъдат спрени.“

Възможни ли са размяна на пленници и мирни преговори?

Експертите са убедени, че основната цел на придвижването на украинските войски на руска територия и да се запази плацдарм на територията на другата държава, като по този начин се засилят позициите на Украйна за възможните бъдещи преговори. За Галямов е очевидно, че завладяването на руската територия е допълнителен коз. „Ако искате да си върнете Курска област, ни върнете това, което ни взехте. Това е очевидно.“ Според Фесенко е възможно да се извърши следната размяна: украинските войски да си тръгнат от Курска област, ако руските военни напуснат Харковска област. Фесенко смята, че максимумът, по който може да се постигне договореност, е прекратяването на огъня по определена линия на фронта.

Експертът не вярва, че може да се постигне по-голям системен договор между Русия и Украйна. Защото компромис по отношение на статута на окупираните от Русия украински територии не е възможен. За Фесенко ситуацията е без изход. „Русия няма да ни даде нищо, защото вече е включила част от окупираните украински територии в своя състав. А ние няма да се съгласим Крим, Донбас, Запорожска и Херсонска област да са с руски статут. И тук наистина стигаме до задънена улица.“ Украинският политолог изтъква, че съгласието за прекратяване на огъня на фронтовата линия не означава отказ на Украйна от окупираните от Русия територии. „Ние от десет години не контролираме Крим и голяма част от Донбас, но това не означава, че сме се отказали от тях.“

Преговори ще има, но не сега

Фесенко определено не очаква започването на мирни преговори в близките седмици или дори месеци. Обяснението: първо, Русия ще иска да си отмъсти за загубата на част от територията в Курска област – докато тази задача не бъде решена или не се установи, че няма как да се реши. „Тогава, след известно време, те ще стигнат до мисълта, че трябва да се договарят за размяна, но не сега.“ Втората причина според Фесенко е, че Путин очаква резултатите от изборите в САЩ. „Путин иска да се договаря не толкова с украинците, колкото с американците. Затова чака да види кой ще дойде на власт – стратегията при Тръмп ще е една, при Камала Харис – друга. „Опити за реални преговори може да има не по-рано от края на годината, а реални преговори – не по-рано от следващата година“, заключава Фесенко.

„В тактически план на Путин сега му е трудно да започне преговори, защото ще излезе, че отстъпва, а той принципно не иска да създава подобно впечатление“, допълва Абас Галямов. Но той смята, че в дългосрочна перспектива шансовете за преговори са се увеличили значително. „Сега в Русия като че ли разбират, че са подценили Украйна. А ако подозират, че врагът всеки момент е готов да нанесе неочакван удар, това обстоятелство ще ги подтикне към преговори.“

За да има преговори обаче, са необходими по-активни действия от страна на потенциалните посредници, включително за излизане от емоциалната задънена улица, казва Фесенко. „Русия се надяваше, че преговорите ще се проведат според нейните условия и в Москва не разбираха, че Украйна няма да се съгласи с такива преговори. А сега Путин трябва да осъзнае, че или ще има преговори на равноправни условия, без ултиматуми, или войната ще продължи, включително на руска територия. Ситуацията сега е достатъчно безизходна, включително и емоционално.“

****