Малкото икономическо чудо на Перу

Президентката на Перу Дина Болуарте е сред най-непопулярните държавни ръководители в света – одобрението към нея е едва десет процента. Упрекват я в незаконно лично обогатяване и в приемането на луксозни часовници – макар тя категорично да отхвърля обвиненията.

Впечатляващ растеж

Въпреки политическата нестабилност в страната обаче икономиката се развива отлично. В средата на септември министърът на икономиката и финансите Хосе Ариста заяви, позовавайки се на официалните статистически данни, обяви, че брутният вътрешен продукт е нараснал през юли с 4,5 на сто. Пазарните прогнози са надминати, а растеж се отбелязва за четвърти последователен месец.

Той се дължи най-вече на следните отрасли: риболов, преработвателна промишленост, както и на нарасналия добив на втечнен и природен газ. Всичко това дава основания за оптимизъм на компаниите: над една трета (37 процента) от работодателите обмислят откриването на нови работни места, както сочи допитване.

Положителна тенденция въпреки размириците

Експерти от испанската банка BBVA прогнозират за тази година растеж от 2,9 на сто за перуанската икономика и констатират наличието на „възходяща тенденция“. Очакванията на министерството на икономиката и финансите (3,2 процента) и на Централната банка в Перу (3,1 процента) са малко по-високи.

През последните години Перу преживя много политически кризи. Няколко бивши президенти бяха разследвани за корупция, предшественикът на Болуарте – Педро Кастийо – бе свален след обвинения, че се е опитал да организира държавен преврат. Вицепрезидентката Болуарте се издигна до държавен глава. След което отново се стигна до размирици – и срещу Болуарте постоянно има протести. Въпреки това икономическото положение остава относително стабилно и дори дава изненадващо положителни резултати.

Стабилността е резултат от реформите

„Тези успехи са резултат от поредица реформи от 1990-те години, дали независимост на Централната банка и установили фискални правила и институции за защита на държавната хазна“, казва пред ДВ икономистката Ниоме Хюнеке-Браун от офиса на Фондация “Фридрих Науман” в Лима.

Въпреки своите силни макроикономически позиции обаче в момента страната е в процес на институционална ерозия, която може да постави под заплаха икономическата стабилност в средносрочен план. „Най-вече политическата нестабилност и ръстът на престъпността в комбинация с чувството за липса на лидерство доведоха в последните години до стагнация в частните инвестиции“, отбелязва Хюнеке-Браун. Според нея актуалният растеж се дължи до голяма степен на възраждането на потреблението, след като икономиката започна да се възстановява от политическите и климатични сътресения от 2023 г.

Важността на валутните резерви

Марко Ортис, професор по икономика в Лима, споделя пред ДВ мнението си, че една от причините за сравнително стабилното икономическо положение в политически несигурните времена са „големите валутни резерви, възлизащи на над 30 процента от БВП“. Те дават възможност на Централната банка да се намесва на валутните пазари и да ограничава колебанията на валутния курс, настъпили в резултат от изтеглянето на капитали.

Така например по време на последните президентски избори през 2021 г. Перу изживя най-големия отлив на капитали от 50 години насам, след като заради политическите размирици около 17 милиарда долара бяха изтеглени от страната, посочва Ортис. А това отговаря на седем процента от БВП. "Централната банка се намеси активно, продавайки около 11 милиарда долара и това помогна да се намали колебливостта на валутния курс", обяснява експертът пред ДВ.

Очакванията са огромни

Сега перуанците с нетърпение очакват планираното откриване на новото пристанище Чанкай през ноември. Надеждите са, че финансираният предимно от Китай мегапроект може да промени съотношението на силите в региона. "Пристанищният възел Чанкай-Каяо се стреми да поеме водещата роля в морската търговия и да се класира сред 20-те най-големи световни пристанища", написа перуанският сайт Portal Infomercado. Така че очакванията наистина са огромни.