С посещението си в Китай френският президент Еманюел Макрон за пореден път доказа, че му липсва дипломатическа тежест и прави лоши услуги както на ЕС, така и на останалия свободен свят. Политикът бе горд от поканата за няколкочасов личен разговор със Си Дзинпин. Изглежда - по време на разговора китайският президент е обсипал Макрон с толкова много комплименти, че при завръщането си в Париж той обяви, че Европа не бива да допуска да бъде манипулирана от САЩ по отношение на Китай.
Тъкмо този е езикът на Пекин, в който Европа се разглежда като придатък към Вашингтон. Комунистическата номенклатура се отнася с неприязън към ЕС от една страна заради това, че Китай има нужда от тази част от свободния свят за икономическия си подем. Второ (и по-важно) - защото Си иска да вбие клин между нациите от свободния свят и да ги раздели. Тъй като ако Си изпълни заплахите си и нападне Тайван, реакцията на свободния свят към демократичните партньори в Тайпе ще има значение. Макрон се застъпва за това Европа да не се превръща във "васал" на САЩ (точно така казват и в Пекин), но оставя без отговор въпроса каква е алтернативата, ако Тайван бъде анексиран от Китай.
Френската икономика ще бъде възнаградена
С тридневната военна блокада на острова по уикенда китайската армия демонстрира пред света, че Пекин е готов за нападение. И ако Франция - единствената останала ядрена сила в ЕС - заявява, че няма да се присъедини към Вашингтон в защита на свободата на застрашения Тайван, в кабинета на Си със сигурност ликуват. Не е нелогично да се предположи и, че това изявление на Макрон е било внимателно обмислено. Както и, че то ще бъде възнаградено от Пекин с поръчки за френската икономика. По време на посещението си в Китай френският президент бе придружен от 60 представители на индустрията.
Трагичното е, че с изявлението си френският президент направи по-вероятна атаката срещу Тайван. Защото Си Дзинпин се е поучил от грешките на Владимир Путин. Руският президент бе напълно изненадан от единството, с което свободният свят подкрепи Украйна, когато тя беше нападната от него. "Кримският момент" на Си бе потушаването на демократичното движение в Хонконг. Реакцията - няколко критични имейла и доста хапливи коментари в пресата - бе същата като след руската анексия на Крим през 2014-а година.
Оттам нататък обаче и Доналд Тръмп, и наследникът му Джо Байдън поставиха ясни граници за Китай. Тръмп възприе правното положение, съгласно което Тайван трябва да бъде снабден с оръжие, за да може да се защитава от Китай и задълбочи отношенията с острова. А Байдън отиде дори по-нататък и обеща на няколко пъти да защити острова при евентуална атака на Пекин.
Тайван не се управлява от сепаратисти
Трябва да се повтаря постоянно: противно на твърденията на Пекин, Народната република никога не е властвала над Тайван. Респективно Тайпе не се управлява от сепаратисти, а от легитимно правителство, избрано демократичнно на свободни и честни избори. Пекин е обезпокоен от успехите на демокрацията пред прага му, защото се опасява, че хората в Народната република могат да вземат пример и един ден да свалят комунистите от власт. Този страх не е напълно неоснователен: в държавата с 1,4 милиарда население членовете на Китайската комунистическа партия са по-малко от 100 милиона. Ако отново се стигне до общонародни протести срещу Си и партията, както през ноември миналата година, Тайван би бил изпитана демократична алтернатива на диктатурата в Пекин.
Пътуването на Макрон до Пекин бе пълен провал, от който ще пострадат най-вече хората на острова. В крайна сметка се оказва, че скептицизмът на САЩ към посещението не е бил неоснователен. Американците предварително дадоха да се разбере, че преговорите на Макрон нито с Техеран, нито с Москва са довели до успех и заради това не възлагат големи надежди и този път. Още веднъж става ясно, че Германия трябва добре да се позиционира във външната политика и политиката на сигурност, тъй като от Париж не идват надеждни идеи. Но и курсът на канцлера Шолц към Пекин е дружески. От гледна точка на Си двете основни държави от ЕС не представляват заплаха за неговите планове за евентуално нападение срещу Тайван.
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.