Медии: Шпионски афери, чиито следи водят и към България

 

Орлин Русев и още петима български граждани вече от години са шпионирали в полза на Русия, убедени са британските следователи, цитирани от Втора германска телевизия ZDF. А Русев е в близък контакт с навярно най-издирвания човек в цяла Европа днес: Ян Марсалек, укриващия се бивш мениджър на срутилата се пирамида Wirecard. За новите факти, свързани с шпионския скандал, чиито разклонения водят към Москва, Виена, Берлин, София и Лондон, днес информират още изданията „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ), „Шпигел“ и виенският „Щандарт“.

Хиляди чатове се проучват

Британските следователи са извлекли хиляди чатове между Русев и Марсалек, които сега се анализират включително и от разследващите журналисти. Тези чатове показват, че Марсалек наистина е работел за руските тайни служби. В един от тях той натоварва Русев „да изпере“ в Берлин 20 000 в брой, които после да бъдат занесени в конспиративната квартира във Виена, където например попадат и мобилни телефони на австрийски политици, откраднати от други агенти. За тези телефони Русев лаконично пише на Марсалек: Collected. Тоест: „Събрани са.“

В друг пакет чатове между Марсалек и Русев става дума за взлом във виенското жилище на разследващия журналист Христо Грозев, който от години участва в разследванията на операции на руските тайни служби, включително на покушенията срещу Сергей Скрипал и Алексей Навални. Във виенското жилище взломаджиите търсят именно един конкретен лаптоп на Грозев, марка IBM, който се вижда в документалния филм за Навални. Те наистина успяват да откраднат такъв лаптоп и няколко празни флашки, но според Грозев без никаква информация на тях. По повод тази акция германският ЗЦ пише:

„За Русия и лично за президента ѝ в случая става дума за предателство, а предполагаемият предател рискува живота си. В конкретния случай в немилост пред Путин е изпаднала жертвата на взлома Христо Грозев, по рождение българин, който по онова време живее със съпругата си и двете им деца във Виена. Грозев тогава работи като журналист в разследващата платформа Белингкат – и видимо е попаднал в челния списък на държавните врагове на Русия.“

Заплахата срещу българския журналист Грозев

Вестникът припомня, че Грозев е работил както по случая със сваления над Украйна малайзийски пътнически самолет, така и по разкриването на едно поръчково убийство в Берлин, извършено от руски агент. ЗЦ припомня и за участието на австрийския агент Егисто От в операцията срещу Грозев, за което вече писахме. 

Самият Грозев казва по този повод, че още през декември 2021 година научил от сигурен източник следното: „Президентът Путин е натоварил ФСБ да ме намери и да ме убие.“ ЗЦ също пише за новите факти около комуникацията на българина Орлин Русев и предполагаемия руски шпионин Ян Марсалек, които говорят, че Марсалек и българската петорка са шпионирали Грозев, поставяйки го в смъртна опасност. Медиите описват още чатовете между Марсалек и Русев, свързани и с изпирането на пари.

„Щандарт“ цитира чатовете, в които двамата говорят за „перачи“, „руско-турски“ контакти и „дьонерджии“. По същата тема от информацията на ZDF научаваме и подробности: На 17 ноември 2022 Марсалек изнервено пише до Русев: „Предлагате да осъществим предаването утре, защото сме били изпратили детайлите „прекалено късно".  На което Русев отговаря: „Аматьори (…) Тия идиоти утре най-добре да дойдат на Централната гара в Берлин или до нашия хотел.“ Следва сконфузен отговор от Марсалек, изпратен в два през нощта: „Трябва да се извиня за това разочароващо поведение“.

Сигурността на Германия

Шпионските афери, свързани с Марсалек и българската петорка в Англия, с Виена и заплахата за разследващия журналист Христо Грозев, които пряко засягат и Германия, стигнаха и до специалната Парламентарна комисия в германския Бундестаг, която наблюдава тайните служби. Нейният председател Константин фон Нотц заяви: „Съвършено очевидно при Марсалек си имаме работа с руски топ-шпионин, който непосредствено участва в ръководенето на оперативни действия насред Европа.“

ZDF пише, че тези действия могат да окажат реално въздействие върху сигурността на Германия и отново цитира фон Нотц с думите: „Натъкваме се на измеренията на един изключително извънреден случай на шпионаж, какъвто през последните десетилетия не сме виждали“. Според него тази операция демонстрира „мащабността и безскрупулността на действията на чуждестранните тайни служби в Европа, във Виена, в Лондон и в Берлин.“