Протест в Лозен след двете убийства, протести в Цалапица след убийство, протести в София заради загиналите в катастрофи на пътя, протести заради жертви на домашно насилие като обезобразената ученичка от Стара Загора…
Общественият договор не работи, сякаш България е заживяла в предверието му, където господства грубата сила и няма наказания за злото. Отговорът на политиците и магистратите, които със своите решения носят отговорност за държавата и установения (без)правов ред, е в стила на уестърните - "твърди спрямо престъпността".
Парламентът се събира на извънредно заседание днес, за да приеме на първо четене одобрените по спешност промени в Закона за защита от домашното насилие и Наказателния кодекс, внесени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Предизвика ги случаят снасилие над 18-годишно момиче от Стара Загора, заради който хиляди български граждани излязоха на протести.
МВР и прокуратурата също се отчетоха с твърдост. Вътрешният министър Калин Стоянов наказа полицейски шефове заради пребития до смърт младеж в Цалапица и избягалия в чужбина извършител. А и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов поиска оставката на ръководителя на Софийската районна прокуратура Невена Зартова заради формализъм и бездушие в случая с двойния убиец в Лозен. Тя пък му отговори, че би било престъпление да повлияе на наблюдаващия прокурор, който поискал за евентуалния убиец в Лозен задържане под стража (за убийство на жена по непредпазливост през 2022 г.), обаче съдът отказал мярката.
Доволни ли сме? Не. Всичко свършено дотук не е нищо повече от наказателен популизъм.
Наказателен популизъм
С термина law-and-order populism или penal populism се определя процеса, при който политици и власт, за да спечелят - или да не губят популярност, демонстрират "здрава ръка" срещу престъпността. Твърда ръка, но меко изпълнение. В духа на същия наказателен популизъм "Възраждане" поиска връщане на смъртното наказание - все пак се конкурира с политическите си опоненти по репресивност на методите за борба със злодеянията.
И ето че властта, елитите действат по "волята на народа" - уволняват началници и начаса́ променят закони, които, забележете, не противоречат на ничии бизнес интереси и поради това са лесни за изпълнение. Така не за първи път инструментализират правото за политически цели. Дали в резултат на нормотворчеството им в затвора ще има повече нарушители с по-дълги присъди? Липсва оценка на въздействието, която да анализира очаквания ефект от предложенията. Но краткосрочните решения на многостранни проблеми никога не дават добър резултат.
Реактивно законодателство
Известни юристи често предупреждават, че налагане на законодателство като рефлексия на конкретно престъпление, колкото и драстично да е то, не е нито ефективно, нито разумно решение. Законодателни промени ad hoc не са справедливост, а измиване на ръце в отговор на обществен гняв и напрежение.
В коментари на адвокати прозвучаха общи призиви към законотворците - за цялостна и обмислена стратегия за Наказателния кодекс, да не премахват пробацията като алтернативно наказание и да не завишават за пореден път необмислено наказанията, тъй като от това няма да има ефект. В изготвяне на законодателните промени да участват практикуващи юристи е друга съществена препоръка. Според адвокат Емилия Недева честите промени на основни правни норми, без опити за превъзпитание на престъпниците, нарушават баланса. А в становище по промените в НК адвокат Силвия Петкова посочва, че: "възпирането на престъпните посегателства е възможно единствено при отразяване в съзнанието на дееца на неизбежността на наказанието, а не на размера му" - което означава събрани годни доказателства и правилна правна квалификация на деянието.
Колкото и пъти да е бил променян Законът за движение по пътищата (11 пъти за последните две години и половина) и да са завишавани наказанията в НК за водачи, чиито действия са причинили смърт на пътя, броят на жертвите на катастрофи остава висок. За 2022 г. България е втора в ЕС, след Румъния, по брой загинали на пътищата - 78 души на един милион население при средно за ЕС 46 на 1 млн. души. Макар че тези данни показват известно подобрение в сравнение с 90 на 1 милион население през 2019 г. и 105 на 1 милион (през 2010 година).
Майките в черно
Наказателният популизъм в областта на закона и реда е често явление в България, където дефицитът на справедливост е не просто видим, но и болезнен. Разочарованието от бавното и неефективно правораздаване, в което действа принципът: "За кокошка няма прошка, за милиони - няма закони!", изостря желанията за мъст и тежко възмездие. Така популизмът на политиците си играе със страховете и гнева на хората и ги манипулира, игнорирайки собствената им отговорност като елит за клетото върховенство на правото.
Родители, загубили децата си в пътни катастрофи, поискаха по-тежки наказания и квалификации като "пътно убийство". Мъката и скръбта на хора, преживели децата си, не може да бъде измерена. Майките в черни тениски с имената на децата им настояват виновните да не бъдат пускани срещу смешни парични гаранции. За политиците е лесно да покажат съчувствие, налагайки поредната кръпка в закон, с който… ами да се оправят магистратите - както намерят за добре. Така състрадаваше и бившият вече главен прокурор Иван Гешев, който направи цяла кампания от срещи със семейства на жертви в пътни инциденти и хвърляше вината за избегналите затвора убийци върху вратичките в законите, не върху съдебната система.
Илюзия за сигурност
Наказателният популизъм осигурява илюзорно и поради това краткотрайно усещане за сигурност в хората, които в действителност се нуждаят повече от аптеки и банкомати в малките населени места, от редовно почистване на коритата на реките, от осигуровки върху пълните си заплати, от повече средства за профилактични прегледи, без картели за цени и куп неща, които значат нормалност.
Но правоохранителната и правораздавателната системи не работят, не произвеждат справедливост.
В държава с толкова тежки дефицити и неравенства желанието за "твърда ръка" винаги ще расте - и винаги ще има политици насреща си, едни такива корави и несломими в битката с престъпленията.
Още по темата вижте тук:
* Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.