Модерни времена: залезът на вратовръзката

Новите времена прокуждат вратовръзките. Докато работеха в хоумофис, десетки милиони мъже откриха свободата на вратовете си и вече не желаят дори в офиса да носят старомодния аксесоар. Много се промениха и нравите в съвременните офиси, където вече на мода са плоските йерархии, говоренето на „ти" и по-спортното облекло, включително епидемично разпространяващите се бели спортни обувки, така наречените сникърси.

Допреди няколко години в бастиона на консерватизма - в банките и спестовните каси в Германия - това парче плат, вратовръзката, беше задължително за мъжете. Но днес правилата са разхлабени като възел на вратовръзка след края на работното време и някои финансови къщи въвеждат за своите служители мъже дрескода „Come as you are" – „Ела както си си".

Реликт от 17 век

Тази тенденция тръгна още през седемдесетте години на миналия век, когато в технологичните гиганти в САЩ някои шефове започнаха да свалят вратовръзките и в хода на десетилетията постепенно намериха все повече последователи в света на бизнеса, отбелязва германската агенция ДПА. Авторът на кореспонденцията припомня още, че друг „виновник" за залеза на вратовръзките вероятно е италианският моден дизайнер Джорджо Армани, който пръв си е позволил кощунството да комбинира костюм с тениска. А днес в Силициевата долина, САЩ, рядко ще видите вратовръзка – там модните трендове са съвсем други. Всъщност, коментират противниците на вратовръзката, от нея няма никаква практическа полза: тя нито топли врата, нито пък прикрива мъжките шкембета, както мислят някои.

Всеизвестно е, че днешните вратовръзки са реликт от 17 век и най-вероятно произхождат от кърпите, които носели на врата си хърватските войници. Тези ленени кърпи първоначално били атрибут от личната хигиена на войниците, както прочутите якички в българската армия – удобни са, понеже се перат след замърсяване. Но френската аристокрация, която ги въвела като моден аксесоар, изобщо не се интересувала от хигиената: по онова време мъжете се кипрели като пауни и вратовръзката била добре дошъл нов шарен елемент в техните разперени опашки. По-късно на сцената във Франция излиза третото съсловие (буржоазията), което посича доста аристократични вратове, но запазва вратовръзката.

Агенция ДПА припомня, че през 18 век вратовръзката се носи над ризите, които по онова време са без яки, а през 19 век се развива мъжкият костюм „в английски стил“, при който вратовръзката е задължителен аксесоар. Костюм, жилетка, риза, вратовръзка, златен джобен часовник – кой не познава тази комбинация? „Всеки господин в определена позиция носи вратовръзка както на работа, така и вкъщи", казва Аделхайд Раше, специалистка по история на облеклото.

Доскоро задължителен атрибут в политиката

Вратовръзката запазва този свой статут и през 20 век. Мъжете, които доминират в твърде неравноправните тогава общества, задължително носят вратовръзки, когато работят в сегмента, известен като „бели якички" или участват в политиката. По време на традиционния карнавал в Рейнска област, в Кьолн и в тогавашната столица на ФРГ Бон, в една от карнавалните нощи жените имат право да режат с ножица вратовръзките на мъжете – като знак, че ги лишават от власт. А и от мъжественост, доколкото вратовръзката, според някои представители на психоанализата, е и удължение на мъжкия възпроизводителен орган, над което се извършва ритуална кастрация.

Вратовръзките доминират в политиката съвсем доскоро: само допреди година-две не можехме да си представим среща между политици на високо равнище без вратовръзка. Тъкмо поради това съществуваше и добре известният формат за неформални политически срещи на високо равнище, известен именно като „No-tie meeting" – среща без вратовръзки.

Нов, по-свободен дрескод

Всичко това е минало. Днес бизнесът с вратовръзките е в криза. Между 2014 и 2023 година вносът на вратовръзки в Германия е спаднал с две трети, от 14,4 милиона на 4,8 милиона, съобщава ДПА, цитирайки Федералната статистическа служба. Тенденцията към по-свободен дрескод на работа продължава, а вратовръзки се носят все по-малко, казва пред агенцията Аксел Аугустин, изпълнителен директор на Сдружението „Текстил, обувки и кожени изделия" в Кьолн. Факт е, че все още вратовръзките си имат непоклатими фенове, обикновено консервативни мъже, които държат на едно красиво парче от скъп плат около врата си, както и участниците в някакви тържествени събития като сватби и погребения. Но масовото производство и търговия с вратовръзки решително върви надолу.

Нека накрая да споменем и възгледа на някои антрополози, според които повечето днешни модни аксесоари са реликт и спомен за някакви древни обвързаности: гривните, огърлиците и обиците, например, като „памет" за окови и синджири, захапали на определени места човешката плът. Или пък вратовръзката като „спомен" за примка около врата?

Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ: