Мрачното минало на венецианския филмов фестивал

Филмовият фестивал във Венеция се провежда вече за 91-и път и градът отново е изпълнен с присъщия на бранша блясък. Рождението на фестивала обаче е помрачено от тъмни сенки. Първи президент на голямото филмово събитие е Джузепе Волпи, бивш финансов министър на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Негова нескрита цел е да представи фестивала като продукт на фашизма и да подчертае неговата иновативната културна сила, изпълнена със склонност към експерименти. "Като спектакъл с холивудско участие и с международна публика филмовият фестивал придава на режима блясък, модерност и стил", пише киноведката Марла Стоун.

Десетки хиляди се наслаждават на филмовото изкуство

Тържественото откриване през 1932-а година се провежда на терасата на хотел "Екселсиор". Но мястото на събитието тутакси отеснява и на остров Лидо е построен специален Дворец на киното. Още през 1937-а година за събитието се събират 60 000 зрители. Присъствието на много холивудски звезди привлича голяма публика, която има възможност не само да се наслаждава на филмите на екрана, но и буквално да се докосне до звездите.

След избухването на войната обаче космополитният характер на фестивала се губи: през 1938-а година награди за най-добър чуждестранен филм получават само продукции от нацистка Германия - съюзника на фашистите. Членовете на журито вече не са независими, фестивалът се превръща в пропагандна сцена. Там през 1940-а година е премиерата на антисемитския филм "Евреинът Зюс" на Файт Харлан, а фестивалът е открит лично от министъра на пропагандата на нацисткия режим Йозеф Гьобелс. Фестивалът през 1938-а година пък, където една от основните награди е дадена на филма "Олимпия" на Лени Рифенщал, завършва със скандал: в знак на протест срещу намесата на администрацията на Хитлер в събитието, американската и британската делегации напускат форума.

Шокиран от случващото се, френският дипломат и историк Филип Ерланже основава свой собствен филмов фестивал - във френския град Кан.

От 1946-а година всичко отново е по старому

През 1942-а година се провежда последното за тогавашната епоха издание на филмовия фестивал във Венеция, междувременно прекръстен на Германско-италиански филмов фестивал. "Това нямаше нищо общо с първоначалния фестивал", изтъква киноведката Стоун. Можели са да бъдат представяни само филми от Германия, Италия и техните съюзници.

В италианските филмови списания репортерите се възторгват от това, че вече не се показва "повърхностно чуждо кино от Холивуд", а само "наши собствени културни постижения". От 1939-а година нататък САЩ бойкотират фестивала във Венеция, чиято най-голяма награда междувременно е наречена "Copa Mussolini".

Фестивалът отдавна е оставил това свое позорно минало зад гърба си. Още през 1946-а, година след края на войната, всичко отново е както преди и оттогава Венеция отново привлича филмови творци от цял свят в Лидо. Тазгодишното 80-о негово издание бе открито от италианската актриса Катерина Мурино, която се обърна към своите стачкуващи колеги в Холивуд: "Сърдечен поздрав в подкрепа на онези, които не са при нас, за да отстояват интелектуалната и икономическата ценност на работата си". Председател на журито е режисьорът Деймиън Шазел, известен с филма си "Ла Ла Ленд". Той се появи на откриването с тениска с надпис в подкрепа на стачкуващите в САЩ, които по тази причина остават далеч от Венеция. В конкурсната програма са 23 филма, сред които "Ferrari" на Майкъл Ман, в който той играе титулярния герой, италианския пионер в автомобилните състезания Енцо Ферари, и "Присила" на София Копола, за който се очаква пристигането на самата Присила Пресли.

Филмовият фестивал във Венеция ще продължи до девети септември.

Вижте и тази галерия на ДВ: