Мюсюлманската забрадка: заплаха за модерна Турция?

Според Ататюрк, основател на модерната турска държава, забрадката символизира ретроградните тенденции в исляма. През 1999 г. се стигна до скандал, когато депутатката Мерве Кавакчъ влезе в пленарната зала на парламента, носейки забрадка. "Тук не е място за отправяне на предизвикателства към държавата!”, заяви от трибуната на парламента тогавашният министър-председател Бюлент Еджевит. През 2007 г. пък се разгоряха дебати за идентичността, когато за президент беше избран Абдуллах Гюл, чиято съпруга също носеше забрадка. Това, което в очите на светските кръгове изглеждаше напълно недопустимо, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) разглеждаше като задължение на жените.

Допреди 15 години турските студентки трябваше да свалят забрадките си, ако искат да бъдат допуснати до сградите на университетите. Дълго време на жените в държавната администрация също не беше позволено да носят забрадки. Но ПСР, която е на власт вече от 20 години, до голяма степен премахна ограниченията и забраните за носене на мюсюлмански забрадки. 

На лов за гласове

Беше доста изненадващо, когато преди около две седмици лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу обяви, че партията му иска със закон да осигури правото на носене на забрадка. Известно е, че неговата партия има по-скоро скептично отношение към този мюсюлмански символ. Очевидно Кълъчдароглу е осъзнал, че успех на изборите в Турция едва ли е възможен, без гласовете на онези жени, които по традиция носят забрадки. А на изборите през юни 2023 г. той иска да се изправи срещу президента Ердоган като основен кандидат на опозицията. Това обаче далеч не е сигурно, защото опозицията не е единна. Тя все още търси кандидат, който би имал шансове срещу Ердоган. Дали това ще е Калъчдароглу – не е ясно.

Освен това предложението на Калъчдароглу за забрадките се оказа автогол. Ердоган ловко пое топката и заяви, че законопроектът на опозицията е недостатъчен. Неговата партия смятала да впише правото за носене на забрадки направо в конституцията, като я промени съответно. Какво ще съдържа тази промяна още не е напълно ясно. Стана обаче известно, че неутралното понятие “съпрузи” ще бъде заменено с “мъж и жена”.

Според политологът Берк Есен това е откровено хомофобска промяна в конституцията на Турция, където еднополови двойки така или иначе нямат право да сключват брак.

Игра за консерватори

Автоголът в дебата за забрадките може да струва скъпо на Кълъчдароглу в политически план, казва Берк Есен. Той и без това не е популярен политик, а сега "шансовете му да стане кандидат на опозицията станаха още по-малки. Той отслаби единството на опозицията и даде на Ердоган нова възможност да постави своите консервативни виждания в дневния ред на обществото".

Затова забрадката остава силно политизиран въпрос както за привържениците на светска Турция, така и за ислямистите. Политологът Есен казва: "В едно демократично общество забрадката би била елемент от облеклото, който носи чисто религиозен характер, но няма никакво политическо значение."

Хората в Турция изглежда не се нуждаят от обсъждане на темата за забрадките. Според проучване, проведено през февруари 2021 г., около 83% от турците смятат, че на жените трябва да бъде разрешено да носят забрадки и в публичния сектор. Само малко под единадесет процента са против. Дори електоратът на социалдемократите от опозицията е повече от 80% в подкрепа на това право.

Правата не жените в Турция

Според социологическо проучване на IPSOS от 2018 г. около 58% от турските жени си слагат забрадка, когато излизат навън. За разлика от някои други ислямски държави, носенето на забрадките в Турция по принцип е лично решение на жените - освен ако мъжете не го превърнат отново в проблем. Ето защо много жени отхвърлят настоящия дебат по принципни съображения. Те смятат, че той се води по грешен начин. "Важно е тези права и свободи да не зависят от това коя политическа партия ще спечели изборите", коментира журналистката Нихал Бенгису Караджа.

Забраната за носене на забрадки, която се прилагаше в много области, не беше обвързана със закон, а се основаваше на различни правилници или инструкции за поведение на местно ниво, често пъти произволно приемани от съответните власти. Тези времена не трябва да се връщат, подчертава Караджа. Ето защо са необходими "по-решителни и трайни мерки", с които да се гарантира свободният избор на жените. Това може да бъде закон, но е необходима и "промяна в манталитета".

„Има много жени, които са принудени да носят забрадка“

Феминистката Зейнеп Дуйгу Агбайър заявява: "Омръзна ни забрадката да се превръща в инструмент за спечелване на избори“. А Йозгюл Каптан от Платформата на жените за равенство казва: "Това, което жените искат да носят - без значение дали къса пола или забрадка - трябва завинаги да бъде отделено от политически игри".

В личния си живот много жени вече изпитват достатъчно силна принуда, обяснява Агбайър. "Има жени, които носят забрадка доброволно. Но има и много жени, които са принудени да носят забрадка от своите семейства, съпрузи или братя. Това е истинският въпрос, който трябва да обсъждаме."

*****

Вижте и това видео на ДВ: