Нагорни Карабах: мир още тази есен?

Магазините в Степанакерт все още са отворени, но там почти нищо не се продава. Рафтовете зеят празни. Недостигът е огромен - липсват храни, лекарства, хигиенни материали, гориво. В столицата на Нагорни Карабах живеят едва около 50 000 души. Този регион, населен основно от арменци, е изцяло заобиколен от Азербайджан. Единственият път към Армения, през който се снабдява с продукти, е т.нар. Лачински коридор.

Но от декември 2022 г. той е блокиран от Азербайджан. Оттогава регионът е до голяма степен откъснат от света. Първоначално поне Червеният кръст и руските войски можеха да внасят помощи в региона. Армейските части, ръководени от Москва, трябваше да следят за спазването на споразумението за прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан, което беше сключено през 2020 година. Но след сблъсъка между войници от двете страни на границата през юни азербайджанският лидер Илхам Алиев затегна блокадата. На практика това остави жителите на анклава на произвола на съдбата. Не е известно колко точно са хората, които страдат от ситуация. Армения говори за 120 000 души. Според Азербайджан те са значително по-малко.

Блокади и консултации

Армения и Азербайджан преговарят от месеци за прекратяване на конфликта. Ако се стигне до пробив, това би било огромна крачка напред. Спорът за малкия регион Нагорни Карабах продължава над 30 години. Още в началото на 90-те години на 20 век, малко след разпадането на Съветския съюз, избухна първата война между двете държави. Оттогава по общата им граница имаше множество сблъсъци.

Нагорни Карабах се намира географски изцяло в рамките на Азербайджан. В претенциите си към него страната се позовава на принципа на териториалната цялост. Регионът обаче е населен предимно с арменско население. Заради това Ереван настоява за самоопределение на жителите. Части от Нагорни Карабах обявиха независимост още през 1991 година. Нито една държава в света обаче, включително и самата Армения, не ги е признала - навярно, за да не обезсмисли мирните преговори с Азербайджан от самото им начало.

Втората война между двете държави избухна през 2020 година. Тя бе прекратена временно със споразумение, сключено с посредничеството на Москва. Това помогна на Азербайджан да възвърне контрола си върху части от оспорваната територия. Руските войски трябваше да съблюдават изпълнението на договореностите за спиране на огъня. Но напрежението и смъртоносните сблъсъци между двете страни продължават. Смята се, че от началото на конфликта са загинали около 35 000 души. Стотици хиляди други са били принудени да избягат.

Докъде стигнаха мирните преговори?

През последните 2 години представители на Баку и Ереван се срещаха няколко пъти в Брюксел, Вашингтон и Москва. Целта бе да превърнат настоящото доста крехко споразумение за прекратяване на огъня в траен мирен договор. Само с посредничеството на Европейския съюз беше преговаряно 6 пъти. През май арменският президент Никол Пашинян изненада с противоречивото във вътрешно-политически план изказване, че може да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан, ако арменците там получат цялостни гаранции за права и сигурност като защитено малцинство.

Самопровъзгласилото се "правителство" на Нагорни Карабах, съставено от етнически арменци, което от 2017 г. насам нарича региона "Република Арцах", не е съгласно с това. Досега то отхвърля евентуална интеграция в рамките на Азербайджан. Илхам Алиев също няма интерес от подобно решение. Няколко пъти в миналото той е призовавал за разпускането на правителството и парламента на "Република Арцах", както и за това живеещите там арменци да се интегрират като "нормални, лоялни граждани" в Азербайджан. На този фон Алиев наскоро предложи и доставка на помощ за блокираното население. Офертата до този момент остава отхвърлена.

Ролята на съседните държави

Преговорите между Азербайджан и Армения допълнително се усложняват от интересите на съседните сили - основно Турция и Русия. Правителството в Анкара подкрепя Азербайджан повече или по-малко открито. Една от причините за това са дълбоките етнически и културни сходства между двете тюркоезични страни, които се ръководят от принципа "една нация, две държави". Турция е и важен купувач на азербайджански природен газ.

От руска гледна точка ситуацията е много по-сложна. Москва поддържа връзки и с двете бивши съветски републики. Те, разбира се, са по-интензивни с Армения, която също като Русия има преобладаващо православно население. Москва снабдява и двете страни с руско оръжие, но само Ереван плаща преференциални цени за него. Русия поддържа и военна база в Гюмри - втория по големина арменски град.

Същевременно чрез последното споразумение за прекратяване на огъня, договорено от Москва, Азербайджан си върна контрола над големи части от Нагорни Карабах. Руската армия, която трябва да следи за прекратяването на огъня между страните като "мироопазваща сила", е много сдържана по отношение на сблъсъците край границата. Москва очевидно иска да съхрани зависимостта на двете държави от Русия. Същевременно тя бе принудена да намали значително военното си присъствие в Кавказ заради войната в Украйна.

До есента трябва да бъде постигнато надеждно споразумение, казват международни дипломати. По пътя към тази цел обаче все още има много пречки, които трябва да бъдат отстранени.