Накба: Когато палестинците загубиха своята родина

Денят Накба е свързан със съдбата на палестинците, които са загубили родината си по време на арабско-израелската война от 1948 година или след нея.

Смята се, че около 700 000 души на територията на днешен Израел и палестинските територии са били принудени да напуснат домовете си. Накба насочва към проблема на много палестински бежанци в чужбина, които и до днес остават без гражданство.

Какво представлява денят Накба?

На 15 май 1948 г. започва Арабско-израелската война. На този ден палестинците по традиция излизат на протест срещу изселването си. Много от тях носят палестински знамена, ключовете от някогашните си домове или знамена с такъв символ. Ключовете илюстрират надеждата им за завръщане у дома. В миналото някои протести са прераствали в насилствени сблъсъци. Израел обвинява Хамас и други организации, обявени от ЕС и други страни за терористични, че използват този ден за каузите си.

Денят Накба е въведен през 1998 г. от тогавашния палестински лидер Ясер Арафат. Той определя датата като официален ден за отбелязване на загубата на палестинската родина.

Защо палестинците напускат земите си?

До края на Първата световна война Палестина е част от Османската империя. След това тя попада под британски контрол. През този период все повече евреи от цял свят се преселват на това място, считайки тези земи за своя изконна родина. След Холокоста в нацистка Германия Общото събрание на ООН приема план за разделяне на Палестина. Арабската лига го отхвърля, а Еврейската агенция за Палестина го приема. На 14 май 1948 г. е провъзгласена държавата Израел.

В отговор на това коалиция от пет арабски държави обявява война, но в крайна сметка е победена от Израел през 1949 г. Още преди началото на войната между 200 000 и 300 000 палестинци напускат или са били принудени да напуснат своите родни места, а по време на боевете други 300 000 до 400 000 палестинци са разселени. Така общият брой на напусналите палестинци нараства на около 700 000 души.

По време на войната са разрушени повече от 400 арабски селища. Въпреки че и от двете страни е имало нарушения на човешките права, клането в Дейр Ясин - село на пътя между Тел Авив и Йерусалим – се е  запечатало особено силно в паметта на палестинците. Там са избити  най-малко 100 души, включително жени и деца. В резултат от това много други палестинци също напускат домовете си от страх.

Към края на войната Израел владее около 40% от територията, която в плана на ООН от 1947 година първоначално е била определена за палестинците.

Къде се преселват те?

Повечето от тези палестинци се озовават като бежанци без гражданство в съседните арабски страни. Само малка част от тях се преселват в по-далечни държави.

Съвсем малка част от децата на първите преселници са кандидатствали или получили друго гражданство. Огромното мнозинство от  намиращите се в момента в Близкия изток близо 6,2 милиона палестинци си остава без гражданство в третото или четвърто поколение.

Къде живеят тези хора днес?

По данни на специално създадената към ООН палестинска агенция за бежанците UNRWA, повечето палестинци в региона все още живеят в бежански лагери, които с течение на времето са се превърнали в бежански градове. Те се намират основно в ивицата Газа, на окупирания Западен бряг на река Йордан, в Ливан, Сирия, Йордания и Източен Йерусалим.

Цялата палестинска диаспора се оценява на около 6 до 7 милиона души. Ако това е вярно, общият брой на палестинците вероятно е някъде около 13 милиона души. Все пак точни данни по въпроса не са налични.

Имат ли право да се върнат по родните си места?

Две резолюции на Общото събрание на ООН от 1948 и 1974 година, както и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година признават правото на палестинските бежанци да се завърнат по родните си места.

Израел обаче отхвърля "правото на завръщане" на палестинците, тъй като се опасява, че това ще означава край на идентичността на Израел като еврейска държава.

Израел отхвърля всякаква отговорност за разселването на палестинците и посочва, че между 1948 г. и 1972 г. около 800 000 евреи са били прогонени или е трябвало да бягат от арабски държави като Мароко, Ирак, Египет, Тунис и Йемен.

Има ли други предложения за решения?

През последните 76 години имаше различни опити за решаване на палестинския въпрос. Най-значимият от тях остава решението за две държави - Израел и бъдеща Палестина, които да си поделят Йерусалим за столица. И от двете страни обаче има съмнения доколко този план е реалистичен. 

Критиците посочват нарастващия брой еврейски селища в окупирания Западен бряг, което намалява шансовете за създаване на единна палестинска територия. Други предложения са свързани с това да се признае статутът на бежанците от страна на Израел и да им бъдат изплатени компенсации, но без да получат право на завръщане. Има също идеи за ограничено преселване или система с два паспорта в една държава. Окончателно решение на проблема обаче не се очертава.

В светлината на войната между Израел и Хамас в Газа, предизвикана от нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, всякакво приемливо решение на конфликта в Близкия изток изглежда по-далеч от когато и да било. 

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: