Коментар на Еми Барух
Помните ли филма "Ерин Брокович" - за битката на една обикновена жена срещу индустриална корпорация, която замърсява с отпадни води околността край Сан Франциско. Филмът на Содърбърг е разказ за упоритостта и куража да застанеш срещу гигантската мощ на предприятие, което безсрамно нарушава законите - медицинските, екологичните, етичните, човешките.
Българският случай
Нека сега, спазвайки всички пропорции, да се пренесем в крайдунавския град Козлодуй, където една обикновена жена вбесява голямата атомна централа “Козлодуй” с упорството си да проверява дали в централата се спазват законите - медицинските, етичните, човешките.
Тя се казва Наталия Станчева. Името ѝ стана известно, след като “АЕЦ Козлодуй” заведе срещу нея иск за половин милион лева заради “разпространяване на невярна информация”. Медийният шум доведе до оттегляне на иска и прекратяване на делото шамар. Самият факт обаче, че на компанията ѝ бе хрумнало да използа цялата си мощ, за да смаже една обикновена своя служителка, твърдейки, че тя злоупотребява с права и в крайна сметка уронва престижа на предприятието, е забележителен с арогантността си. Това е от онези демонстрации, които предупреждават, че срещу ръжен не се рита, че това ще предизвика неръкотворния гняв на Силния.
Ето какво предизвика гнева на Силния
Става дума за медицинския център към централата, който функционира като ведомствена служба по трудова медицина. Без значение как бива променяно неговото наименование, именно това е мястото, което трябва да се грижи за общото физическо състояние на хора, чиято трудова дейност се случва в потенциално рискова за здравето им среда. Дали тези грижи са адекватни или не, би трябвало да контролира само държавата. Така повелява българската Конституция.
Не е такъв случаят с въпросния здравен център обаче и именно това е в основата на всички сигнали, които подава медицинската сестра Наталия Станчева. По същество те засягат основни права на работниците. Защото АЕЦ “Козлодуй” - посредством своя медицински център, е единствената институция, която може да каже дали работещите в централата са “здрави” или не; дали ще им бъдат изплатени обезщетения при хипотеза за въздействие от йонизиращи лъчения; кои служители ще се окажат с “временна трудова неработоспособност” и кои ще бъдат определени като “негодни” за работа; как ще се използват здравните досиета на работниците при евентуални съдебни спорове и т.н., и т.н.
Миналата година три контролни органа потвърждават твърденията на Наталия Станчева, че в централата има нелицензирано лечебно заведение, и издават задължителни предписания за прекратяване на неговата дейност. Това обаче не се случва. Според главния държавен инспектор доц. Ангел Кунчев от правна гледна точка е бил създаден хаос поради съществуващото противоречие между Закона за здравето и Закона за лечебните заведения.
Как решиха да излязат от "хаоса"
За да излезе от “хаоса”, но и да не загуби контрола върху своите подчинени, АЕЦ “Козлодуй" решава да действа така, както действат “силните” у нас - да уреди със закон своя частен проблем. Така стигаме до “имаме човек и тука, имаме човек и там”. Човекът е председателят на Комисията по енергетика в парламента Делян Добрев, който преди време е работил в екип с настоящия изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов.
За да бъде легализирано завареното положение - т.е. за да бъде запазен контролът на централата върху работниците, по предложение на председателя на Комисията по енергетика Делян Добрев от ГЕРБ Народното събрание променя два закона. Те са приети без публичен дебат, въпреки че засягат основни права на гражданите. Промените са направени през преходни и заключителни разпоредби на съвсем друг закон - Закона за енергията от възобновяеми източници.
В този случай бихме могли да видим мини модел на всичко онова, което в момента взривява държавата: наглост, лъжи, липса на интегритет, зле прикрит лобизъм, задкулисни договорености, подлост, зависимости и тотално незачитане на човешките права.
"Държава в държавата"
Съдия Адриана Добрева от Районния съд в Козлодуй сезира Конституционния съд с искане двете разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни. Тя заявява, че е нарушен принципът на правовата държава, защото за уреждането на частен проблем на единствената АЕЦ у нас се изменя закон. И защото няма друг работодател в България, на когото да е дадено правото да определя кой е годен за работа и кой не е. Излиза, че АЕЦ “Козлодуй” е “държава в държавата”.
Вероятно тази зависимост, както и страхът на подчинените, обяснява факта, че почти никой няма куража да застане открито на страната на Наталия Станчева. Не само нейните колеги във въпросното медицинско заведение - там работят около 60 души, но и служителите в централата, които имат най-голяма нужда от здравна и правна защита, наблюдават мълчаливо нейната битка. На фона на тази оглушителна тишина да си припомним думите на истинската Ерин Брокович, която преди две години, почти три десетилетия след реалните събития в градчето Хинкли, на екологичен форум във Виена каза: Когато водехме онази битка за чиста вода (…), аз показах, че не е нужно да си специалист, за да отстояваш правото си да пиеш чиста вода. Иска се доблест и много кураж, за да се застанеш срещу Силния.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.