Никакви компромиси с режим, който изнасилва и разстрелва

Всеки ден – ново погребение в Иран. И все на млади хора. Има и деца, които придружават майките си в последния им път. Тези трудно поносими гледки от седмици вече доминират новините от Техеран. Снимка на 5-годишно момиченце, което плаче неутешимо на гроба на майка си, сега обикаля света. Ферещех Ахмади е била убита от силите за сигурност. Потресаваща гледка за всяка майка и за всеки човек.

Най-малко 270 иранки и иранци, сред които и 30 деца, са загинали след малтретиране или са били застреляни от силите за сигурност само защото са изразили публично своя гняв и възмущение след смъртта на Джина Махса Амини. Тя са били убити, защото са се борили за свобода и демокрация. Искали са да живеят с тези ценности, но са заплатили с живота си.

Когато гробищата се превръщат в място за протест

Нескончаеми са помените, които близките и роднините на убитите правят в тяхна памет. Въпреки масираното присъствие на служители от силите на реда, десетки хиляди хора се събират на гробищата. Те тъгуват за Джина Махса Амини, за Ника, Сарина, Хананех, Асра, Хадис – за да споменем само някои от храбрите млади момичета и жени. Техните семейства също стават обект на издевателства – задържат ги, изтезават ги, за да измъкнат от тях признания, че техните деца и роднини са се самоубили или са починали от сърдечен удар, но не и заради насилията на властите. Всички те заслужават да бъдат споменати поименно и да бъдат почетени.

Гробищата, наред с университетите, междувременно се превърнаха в място на масов протест. С всяка следваща невинна жертва нарастват гневът, решителността и единството на иранските жени и мъже срещу Ислямската република.

Да бъдат почетени заслужават и онези близо 14 000 души, които страдат из иранските затвори - например в печално известния „Евин“ край Техеран. Това са активисти, защитници на правата на жените, интелектуалци, ученици и студенти, част от които могат да получат дори смъртни присъди.

Реформите са невъзможни

На Запад обаче много от отговорните лица сякаш не чуват виковете им. Или не искат да ги чуят? Защо Западът все още вярва в някакви сценарии за реформи, след като за народа на Иран отдавна е ясно, че тази система не може да бъде реформирана?

В момента в Иран се извършва уникална по рода си феминистка революция. Затова очакванията са свързани с външната политика на Аналена Бербок, която заяви, че ще обръща засилено внимание на ролята на жените. Но защо германският канцлер Олаф Шолц мълча толкова седмици? Чак на 31 октомври той написа в Туитър, че „силите за сигурност в Иран използват непропорционална сила“ срещу демонстрантите. И защо Западът продължава да настоява за подновяване на постигнатото през 2015 година ядрено споразумение, което 3 години по-късно Техеран прекрати? Това е удар в лицето на всички иранки и иранци, които в момента залагат живота си на карта.

Демонстрантите не искат реформи, нито някакви компромиси. Никакви компромиси не са възможни с един режим, който арестува, изнасилва, бие до смърт или направо разстрелва жени, деца и младежи.

Като иранка и журналистка, която ежедневно следи събитията в страната, говоря от името на всички мои сънародници, които от седмици не спират да протестират. Всички те искат смяна на режима. Искат да живеят в една демократична страна и сами да решават как точно да живеят. Със сегашния режим в Техеран това просто не е възможно.

Западът не допринася с нищо

Аз не пледирам за това Западът да се намесва. Или пък да инициира отвън свалянето на ислямския режим. Това е работа на хората в страната. Искам само той да чуе исканията на иранските граждани и да не помага за укрепването на режима.

Безотговорно е да легитимираш един режим, който не се спира пред нищо, само и само да остане на власт. Не може да разговаряш с един режим, който вече е загубил всякаква легитимност пред собствения си  народ. Парадоксално е, че тъкмо Западът сякаш се страхува от възможната смяна на режима. Често чувам предупреждението, че една революция в Иран ще означава дестабилизация на целия регион, че може да подпали гражданска война и да превърне Иран във втора Сирия.

Питам се какво означават подобни предупреждения. Този регион и без това е всичко друго, но не и стабилен. А що се отнася до опасността от втора Сирия или от гражданска война – тези аргументи от години се използват като “спирачка“.

Общественици, хвърлени в затвора

Въпреки всички репресии Иран успя през последните няколко десетилетия да създаде едно силно гражданско общество. Голяма част от гражданските активисти, адвокатите, защитниците на правата на жените и други представители на това обществото в момента е хвърлена зад решетките на затвора “Евин“.

От своето основаване преди 40 години Ислямската република постоянно циментира властта си с помощта на брутална сила, потисничество и нарушения на човешките права. Точно това върши и в момента - пред очите на международната общност. Докога?