"Отцепниците" и опциите, които Путин си държи отворени

Приднестровието, Гагаузия, Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия - всички те навремето са били част от Съветския Съюз, но след разпадането му се отцепиха от нововъзникналите национални държави с въоръжени конфликти, които продължават да тлеят и днес, нерядко подклаждани от Русия.

Кремъл държи цели държави като заложници

Тези „замразени конфликти“ са добре дошли за Русия, която се възползва от нестабилността на тези територии, за да държи държавите, в чиито граници те попадат, като заложници и да ограничава суверенитета им, пише Силвия Щьобер за германската обществена медия АРД. Русия използва “мироопазващи сили”, за да си осигури военно присъствие против волята на съответните национални държави.

Моделът, по който действа Кремъл, се видя още през 2014 година, когато Русия разпали напрежението сред рускоезичното население в Крим и Източна Украйна, след това провокира военни сблъсъци, а накрая анексира тези територии. Оттогава има опасения, че Кремъл може да повтори този сценарий и по други места със спорен статут. 

Но между въпросните региони има големи разлики, включително в начина, по който Русия се възползва от тях. Конфликтите показват и това какви сметки си прави близкото обкръжение на Путин по отношение на тези региони. АРД разяснява по какво си приличат и по какво се различават Приднестровието, Гагаузия, Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах.  

"Гагаузия и Приднестровието имат за цел да дестабилизират Молдова"

Засега Русия изглежда няма намерение да анексира Приднестровието, поне докато Украйна успява да устои на руските нападения по своята сухопътна, въздушна и водна граница с молдовската територия, коментира АРД. 

По-скоро се очаква политическа намеса на Москва в президентските избори в Молдова през есента. Тогава проевропейската президентка Мая Санду най-вероятно ще се изправи срещу някой проруски политик, например срещу бившия президент Игор Додон. В деня на изборите молдовците ще гласуват също и за това дали страната им да се присъедини към Европейския съюз.

Молба за помощ и от Гагаузия

Ръководителката на автономния молдовски регион Гагаузия, Евгения Гуцул, която е с проруска ориентация, също поиска защита от Русия. Нейната формулировка обаче бе лишена от всякаква конкретика и заприлича на молбата за помощ, отправена от Приднестровието към Москва. Депутатът Оазу Нантой, който е от партията на Мая Санду, описва пред “Ройтерс” ситуацията така: “Гагаузия и Приднестровието си поставят една и съща цел - да дестабилизират допълнително положението в Молдова”. Самият Путин изобщо не спомена молбата на Приднестровието в своето обръщение към нацията на 4 март. 

Русия си държи отворена опцията за анексия на Южна Осетия

Сходна е ситуацията с отцепилия се от Грузия регион на Южна Осетия. След войната през 2008 година Русия я призна за независима държава и я постави под свой военен контрол. През 2022 година тамошният лидер Анатоли Бибилов обяви провеждането на референдум за присъединяване към Руската федерация. Като аргумент той изложи факта, че жители на региона участват в руската война срещу Украйна. Но Кремъл така и не обърна внимание на молбата на Бибилов. В крайна сметка референдумът беше отменен. На Путин очевидно му стига, че има военно присъствие на 50 километра от грузинската столица Тбилиси. Руският президент обаче продължава да си държи отворена опцията за анексия на Южна Осетия, коментира Силвия Щьобер.

Тайна разпродажба на Абхазия

Населението на разположената на източния бряг на Черно море Абхазия пък се противопоставя на идеята за присъединяване към Русия. Кремъл, от своя страна, се възползва от голямата финансова зависимост на региона и инвестира чрез богати бизнесмени в стратегически важни обекти като неизползваното досега летище. Те може да донесат ползи на Русия в контекста на продължаващата война срещу Украйна. В Абхазия предстои да бъде изградено пристанище, което ще даде възможност за транспортиране на стоки, които попадат под санкции, от Турция към Русия. Военните кораби също биха могли да хвърлят котва там, ако натискът над руския Черноморския флот около Крим се засили допълнително. 

Русия предаде арменците в Нагорни Карабах

По отношение на Нагорни Карабах властта в Кремъл беше готова да плати висока цена, за да разреши конфликта в сегашния му вид. Когато през 2020 година президентът на Азербайджан Илхам Алиев с помощта на Турция започна война за овладяването на региона, Путин се застъпи за прекратяване на огъня, но това стана чак когато във владение на арменците остана една съвсем незначителна част от оспорваната територия.  

Към условията за примирие беше добавено и изпращането на руски “миротворци”, които да защитават арменците. Ръководството на Нагорни Карабах официално заложи на “русификацията” на региона – много арменци взеха тогава руски паспорти с надеждата, че Москва ще ги защити. Армения вече не беше в състояние да се отбранява срещу Азербайджан, а и не искаше да загуби собствената си неприкосновеност заради Нагорни Карабах. Но арменците бяха силно разочаровани от Русия. През 2023 година Алиев реши да овладее Нагорни Карабах изцяло, а руските “миротворци” го допуснаха, в резултат на което арменците масово бяха принудени да се изселят. 

Най-важна за Путин остава Украйна

И макар Путин окончателно да загуби статута си на защитник на Армения, държавата продължава да е икономически и военно зависима от Русия. Правителството в Ереван предприема стъпки, за да ограничи тази зависимост, а останалите държави в региона следят с интерес как ще се развие този процес, пише още Щьобер в АРД. 

Русия обаче явно е готова да плати тази цена в името на добрите си отношения с Азербайджан, на когото гледа като на важен партньор. Също така Москва иска да избегне директна конфронтация с Турция, а стабилността в региона е изключително важна за Кремъл. Нарушаването ѝ все още може да доведе до масивен военен конфликт, а и би застрашило онази инфраструктура, от която Русия се нуждае като алтернатива на пътищата към Европа. 

Украйна има за Путин изключително важно историческо, политическо и стратегическо значение, което е несравнимо по-голямо от това на изброените вече региони със „замразени конфликти“. Но докато Владимир Путин продължава да си държи там всички опции отворени, населението на тези региони ще си остане негов заложник, обобщава АРД.