Почти непознати: седем гениални художнички

Техните творби стоят невидими за публиката в музейните хранилища, събират прах в частни колекции, а собствениците на галериите рядко ги забелязват. В продължение на векове жените били слабо представени в света на изкуството. С малки изключения, като Кете Колвиц, Фрида Кало или Ники дьо Сен Фал, пробили на големите международни пазари за изкуство. Но изглежда по-скоро правило, че изкуството, създавано от жени, съставлява само една малка част от произведенията, показвани в колекциите на музеите и галериите.

Бавно обаче започва преосмисляне. Все повече музеи показват изложби, посветени на изкуството, създавано от жени. Изобилие от него е съществувало още в древността. Но както често се е случвало в историята - независимо дали става въпрос за изкуство, музика или политика - жените често били лишавани от възможността да правят онова, което правели мъжете. Много от тях попадали и в сянката на своите съпрузи. Нерядко творбите им излизали под имената на мъжете им.

Въпреки това всяка една епоха е имала жени творци, които са ставали известни още приживе. Два музея - германският Арп и мадридският Тисен-Борнемиса сега се съсредоточават именно върху тях в съвместната подготовка на изложбата "Маестри. Жени майстори 1500-1900". Тя представя творчеството на 51 значими художнички от Средновековието до днес.

Хилдегард фон Бинген (около 1098-1179 г.)

В средновековните женски манастири множество талантливи дами работили предимно върху ръкописи и илюстрации на книги. С малки изключения те оставали анонимни. Сред тях е и германската бенедиктинска игуменка Хилдегард фон Бинген, чието име е познато в цял свят. Тя била истински универсален творец. Фон Бинген била писателка, лечителка, музикантка, теоложка и художничка. Сама е илюстрирала ръкописите си, а в картините си е увековечила религиозните си и мистични видения.

Феде Галиция (1578-1630)

Феде Галиция е родена в Милано. Тя рисува първите си картини като тийнейджърка. Баща ѝ, който искал да окуражи таланта на дъщеря си, ѝ позволявал тя да го наблюдава как твори в работилницата си. Самият той бил търсен миниатюрист. В зряла възраст Галиция си спечелила име със своите натюрморти с плодове. За времето си това бил нов и популярен жанр, осигуряващ добри доходи на художниците. Портретните рисунки на Галиция също били високо ценени. Тя рисувала и важни мъже. Репутацията ѝ стигнала дори до Прага и двора на тогавашния император Рудолф II.

Джована Гарцони (1600-1670)

Много известни барокови и ренесансови художници са от Италия. Венецианската барокова художничка Джована Гарцони била една от тях. Тя е най-прочута с етюдите си на цветя, растения и животни, които са нещо повече от натюрморти. Техниката ѝ е била толкова прецизна, че творбите ѝ наподобяват научни изследвания.

Талантът ѝ станал известен и извън Венеция. Тя прекарала няколко години във Флоренция, Торино и Рим. Пътувала е до Париж, а по всяка вероятност и до Лондон. Джована Гарцони неведнъж се срещала с благосклонни покровители на изкуството като семейство Медичи. Добрите ѝ контакти ѝ осигурявали достъп до най-високите артистични кръгове. Тя бързо си спечелила репутацията на един от най-добрите художници на натюрморти и научни илюстрации.

Мадалена Корвина (1607-1664)

Във Флоренция Джована Гарцони се запознала с художничката Мадалена Корвина. Тази талантлива художничка също получавала много от поръчките си от семейството на Медичите. Мадалена Корвина се специализирала в портретната миниатюра, но създавала и гравюри.

В картината, показана по-горе, не е съвсем сигурно кого е изобразила тя върху платното - дали себе си или своята съвременничка и приятелка - художничката Артемизия Джентилески - в робата на Св. Екатерина Александрийска.

Гарцони, Корвина и Джентилески били сред най-известните барокови художници в Италия.

Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн

За Франция и епохата на класицизма Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн, известна още като мадам Льо Брюн, била любимата портретистка на френската кралица Мария-Антоанета. Солидните ѝ връзки с френската аристокрация означавали, че по време на Френската революция художничката е трябвало да избяга, тъй като в противен случай тя също е щяла да стане жертва на гилотината като симпатизантка.

По време на изгнанието си Льо Брюн прекарала известно време в Италия, Русия, Германия и Англия. Тя продължила да работи като портретистка и получавала поръчки от представители на европейската аристокрация, съсредоточавайки се основно върху рисуването на портрети на жени и деца.

Тя уверено се противопоставяла на нормите на времето и рисувала моделите си с необичайни жестове или с леко отворени устни. Въпреки че това било смятано за скандално, тя често е копирана.

Мери Касат (1844-1926)

Една от малкото жени импресионисти и единствената американка сред тях е Мери Касат. Нейният девиз бил: "Аз съм независима. Мога да живея сама и обичам да работя!" Въпреки признатия си талант и приятелството си с френския импресионист Едгар Дега, тя така и не успяла да попадне в кръговете на своите колеги мъже. Но поне от артистична гледна точка нямало нищо по-добро, което можело да ѝ се случи.

Ето и причините за това: Касат се фокусирала върху света на жените и децата, и създала близост със своите обекти, която била недостъпна за мъжете. Касат и жените, които тя изобразявала, обитават пространство, споделено единствено помежду им. Това придава на картините ѝ уникално усещане за интимност и автентичност. В платната на Касат жената била нещо повече от красив модел. Женският образ, пресъздаван от нея, бил независим, мислещ, изразителен и дълбоко красив.

Соня Делоне (1885-1979)

Руско-френската художничка и дизайнерка става известна със своите абстрактни форми и геометрични фигури. Тя била запленена от вътрешната игра на цветовете, светлината и движението - нещо, което се вижда в цялостното ѝ творчество. Създавала е колажи, корици за книги, малки рисувани кутийки, възглавници, абажури, картини.

По-голямата част от професионалния си живот Делон прекарва в Париж, където разширява репертоара си, включвайки в него текстил, мода и сценография. Тя изгражда и успешен бизнес.

Въпреки че често е била засенчвана от съпруга си, художника-модернист Робер Делоне, през 1964 г. тя става първата жена, която приживе има самостоятелна ретроспективна изложба в Лувъра в Париж.

Припомняме и това видео от архива на ДВ: