Под наем или в собствено жилище: как е в Германия

В Германия на площ от 357 580 кв. километра живеят повече от 83 милиона души, като собственици на имоти са по-малко от половината. По данни на Европейската статистическа служба Евростат от 2022 година 47 процента от германските домакинства разполагат със собствени четири стени, останалите 53 на сто живеят под наем.

По този показател Германия е в дъното на класацията сред европейските държави. Само Швейцария е с още по-ниски показатели. Данните сочат, че най-много са собствените жилища в Румъния, Словакия и Унгария, където над 90 процента от населението имат своя къща или апартамент. В България близо 85% от хората живеят в собствен дом, сочат данни на Евростат от 2020 година. 

Защо нивото на собственост в Германия е така ниско?

Една от причините за сегашното ниско ниво на собствени жилища в Германия е историческа – свързана е с развитието през 19 век, когато Германия започва да се трансформира от къснофеодална аграрна страна в промишлена нация, посочва АРД.

Това означава, че хората започват да се стичат от провинцията към градовете, където намират работа. Тогава се появява нуждата от голям брой нови жилища, които да не са скъпи. Поради това между 1880-та и 1900-та година израстват големи набързо построени жилищни комплекси, наречени насмешливо „казарми под наем“. Това понятие описва изключително спартанския жизнен стандарт, който цари там, обяснява германската обществено-правна медия.

След Втората световна война обаче отново се повишава натискът над жилищния пазар. Голяма част от жилищната инфраструктура е разрушена от войната, а от източните територии на Прусия прииждат множество бежанци, прокудени, евакуирани, както и войници, завърнали се от фронта. Непосредствено след войната е имало общо 21 милиона души, които са се нуждаели от ново жилище.

Правителството търси бързо решение

Тогава новото германско правителство реагира с поредица мерки, предназначени да се осигурят жилища. Същевременно се търсят начини наемите да не експлодират в резултат на огромното търсене, припомня АРД.

„Строителството на жилища е най-важното изискване за осигуряването на политическо, икономическо, етично и културно възстановяване на германския народ“, казва през февруари 1950 година тогавашният канцлер Конрад Аденауер. Жилищният проблем се превръща в национална задача от първостепенна важност.

За целта във Федералната република се приема специален закон – с цел да се построят над пет милиона жилища в годините след войната. Негов аналог влиза в сила в ГДР, където се залага на панелното строителство. „Именно покрай това през 1950-те и 1960-те години са построени набързо жилища за отдаване под наем, поради което и квотата на наемателите е висока“, обяснява пред АРД експертът Гюнтер Форнхолц. А оттогава досега нещата не са се променили особено.

Огромен брой имоти под наем

Михаел Фогтлендер от Института за германска икономика обяснява ниския брой собствени жилища в Германия и с това, че дълго време е имало строителство на социални жилища от страна на държавата, а придобиването на собствено жилище не е било насърчавано в достатъчна степен.

Фогтлендер обяснява пред АРД, че на пазара за жилища под наем има широк спектър от предложения. „Мога да взема с еднакъв успех под наем къща или луксозно голямо жилище, което в другите държави не съществува като опция“.

Към това се добавя и обстоятелството, че населението на Германия не е струпано около един-единствен център. В страната има доста на брой големи градове с развита икономика и много добри възможности за живеене в техните околности. Затова германското население е разпределено сравнително равномерно из страната.

Покупката и строителството струват скъпо

Условията на пазара за жилища под наем са добри, изтъква пред АРД и Форнхолц. Защитата на наемателите в Германия е относително висока. А и предпоставките да се сдобиеш със собствено жилище не са лесни – разходите са доста високи, включително за нотариуси и брокери.

„Това възпира хората“, казва Михаел Фогтлендер – защото между десет и 12 процента от цената отиват само за придобиването на имота. Много германци изобщо нямат достъп до пазара на собствени жилища, тъй като само 15 процента от всички наематели имат спестявания над 60 000 евро.

Значение естествено има и местонахождението – квотите на собствениците са особено ниски в големите градове: в Берлин например те са под 14 процента, подобно е и положението във Франкфурт, Хамбург, Кьолн или Мюнхен. В провинцията хората със собствени жилища са много повече – над половината.

***