Тръгнал си към Народния театър с билет в джоба. Ще гледаш постановка на световен по размах режисьор на пиеса на световен по размах писател. Пред театъра те пресреща озверяла тълпа, която те напада, псува и залива с различни течности. Полицаите ти казват да се махаш, за да не провокираш хората. Не стигаш до входа на театъра.
На следващия ден министърът на вътрешните работи обяснява, че отговорен е директорът на театъра, който се опитал да говори с тълпата: "Не бе уместно директорът да излиза при протестиращите. Не казвам, че е виновен, но ако беше съгласувана с полицията постъпката му, може би нямаше да се стигне до това напрежение".
Зловеща поличба
Оня ден предупредих, че в България са налице условията насилието да стане главен регулатор на обществените отношения. Не очаквах, че точно това ще наблюдаваме до часове. Също не очаквах, че насилието ще се стовари приоритетно на културната арена.
Насилието дойде. Случилото се - то ще продължи да се случва - пред Народния театър зловещо напомня на умален български еквивалент на Кристалната нощ в Германия и на горенето на книги в същата тази Германия. Това е фашизъм.
Как се стигна дотук? От хорото. В секундата, в която научих, че пред Народния театър редовно се люшка хоро под звуците на "Бяла роза", разбрах за какво иде реч. Това не е хоро "за". Това е и винаги е било хоро "против".
Ще питате - против какво? Отговорът е лесен. Отидете на мястото на хорото. Срещу вас е входът на Народния театър. Около вас са пейките, на които от десетилетия се играе шах. Вдясно е Градската картинна галерия, до нея - мястото на бившата Градска библиотека. На другия край на площада е книжарница "Български композитор".
Това място е сърцето на високата култура у нас. Наместването точно тук на "Бяла роза", този отровен двойник на народната музика, е партизанска война срещу високата култура. Това хоро години наред вършееше по нашите глави и оформяше нас като врагове на народа.
Хорото взима сентенцията на Борисов "Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме" и я развива към по-завършена форма: "Ние сме прости, вие не сте - и с вас ние няма как да се разберем". Погромът над Народния театър качва посланието още едно ниво нагоре. Днес то звучи така: "Ние сме прости. Вие сте културни. Ние с вас няма как да се разберем и затова ще ви унищожим. За да си останем само ние, простите".
Знам какво следва, тъй като съм наясно, че Полицията на Пеевски и Прокуратурата на Пеевски няма да закрилят културата и културните от щурма на некултурните, нито демокрацията от погрома на фашистите. Всъщност, всички знаем. То вече се е случвало: прокурорско преследване на учители и зрители на филми; насилствено спиране на прожекции на филми и на провеждането на конференции; вече имаме и погром над театър. Логично е тази линия да продължи с погроми върху книжарници и картинни галерии (Градската галерия и книжарницата на композиторите са в удобна близост до Народния театър). После на ред ще са навярно университети и библиотеки. Рутинно може би ще бъдат бити актьори, музиканти, режисьори, зрители, учители, университетски преподаватели и хора, ходещи по улиците с книги в ръце.
Време е за съпротива
Онова, което започва в културата, обикновено бързо стига до политиката. Това у нас може да се случи още в понеделник, когато Делян Пеевски ще поведе протест пред Народното събрание. Вероятно същата вечер, под влиянието на тези събития, погромът над Народния театър ще бъде подновен с нова сила.
Както писах онзи ден: време е за съпротива. Полицията на Пеевски и Прокуратурата на Пеевски ще подпомагат всячески подобни изстъпления, тъй като Пеевски е онзи, който има сметка от потъването на страната в насилие. Защо? Той разбра, че не може да превземе цялата власт с демократични процедури. Затова целта му сякаш е да я вземе със сила - а това минава през потопяването на обществото в страх.
Само гражданите на Републиката могат да спасят Републиката. Затова - всички граждани всяка вечер пред Народния театър, а в понеделник - пред Народното събрание. Защото снишим ли сега, какво ще стане, ако Пеевски реши да задейства списъци за поголовни арести, а тълпи започнат да бият по улиците всеки, който им изглежда като умеещ да чете и пише?
Дойде.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.