Потъналите нацистки кораби край Бразилия и тяхната плячка

Бразилски биолози разплетоха една загадка, която отдавна занимава учени от целия свят: какъв е произходът на тежките каучукови блокове, които от години изплуват на плажовете в Североизточна Бразилия?

Германски кораб, потънал през 1944 година

Изследване на Института за морски проучвания „Лабомар“, университета в град Сеара и Автономния университет в Барселона стига до заключението, че те са били на борда на германския кораб „Везерланд“, който потъва на 3 януари 1944 година. Неговите останки са на повече от 5000 метра дълбочина в Атлантическия океан.

По време на Първата и Втората световна война каучукът е бил важна суровина, използвана в производството на автомобили, самолети и униформи. По време на Втората световна война германците пътуват до Югоизточна Азия – най-вече до Сингапур, Малайзия, Лаос, Камбоджа и днешния Виетнам, за да се снабдяват с латекс. Те товарят и метали като кобалт, калай и волфрамит.

Според изчисленията на бразилски изследователи товарът на „Везерланд“ днес може да се оцени на 17 до 68 милиона щатски долара. „Този кораб е превозвал волфрамит - стока, която преживя истински бум на борсата, особено по време на пандемията от Ковид, тъй като се използва в производството на мобилни телефони, таблети и компютри“, обяснява Луис Ернесто Аруда Бесера от университета в Сеара.

Неразрешено търсене на суровини от корабите

Проучване, с което ДВ разполага, стига до заключението, че изплуването на каучуковите блокове съвпада и с покачването на цените на металите. „Това потвърждава хипотезата за неразрешен добив от морските дълбини в международни води“, пишат авторите му. В Световния океан има около три милиона потънали и изоставени кораби. Според Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) 8500 от тях са „потенциално опасни за природата“.

Учени от областите Алагоас и Сеара използват математически симулации и анализ на водните течения, за да стигнат до заключението, че каучукът е бил в два бивши германски нацистки кораба, потънали по време на Втората световна война в Южния Атлантик. Според уебсайта Sixtant, който съхранява информации за потънали в Южния Атлантик кораби, в периода 1939-1945 г. са потънали 548 плавателни съда, 56 от тях - германски. Сред тях е имало кораби, превозващи над 7000 тона мазут и 1200 тона дизелово гориво, като „Есо Хамбург“, потопен през юни 1941 година.

Първите блокове каучук, които са изхвърлени на брега в Бразилия през 2018 и 2019 година, са от кораба „Рио Гранде“. Германският кораб е потопен от Съединените щати през 1944 г., докато се опитва да пробие морската блокада, наложена от САЩ.

Взимат метала от корабите, а с тях изтичат нефт и каучук

Учените предлагат две обяснения за отделянето на каучуковите блокове от корабите - едното е естественият процес на разпадане на разбитите кораби, другият е - търсенето на суровини и богатства от страна на пирати и престъпни организации. Те посочват, че наблюдението в международни води край бразилското крайбрежие не е достатъчно, за да се идентифицират потенциалните замърсители. Досега този мониторинг се е извършвал от Съединените щати. В университета в Сеара се опитват да създадат карта за местоположението на разбитите кораби. „Но това не е лесно изследване, защото повечето кораби са на повече от 4000 метра под морската повърхност“, казва Марсело Соарес от Института за морски изследвания.

„Похитителите разнищват кораба, за да извадят металите от него, а като страничен ефект изтичат каучук и гориво, които течението докарва до брега“, обяснява Аруда Бесера. Между 2020 г. и юли 2024 г. бразилските военноморски сили са регистрирали месечно средно по 14 петролни разлива от различен произход край бразилския бряг. През тази година вече са регистрирани 87 случая, при които са се излели 153 700 литра гориво.

Екологична трагедия

Бесера се опасява, че екологичната трагедия от 2019 година може да се повтори. Тогава в Бразилия се появи най-големият нефтен разлив, регистриран някога в тропически води. Около 5 000 тона нефт бяха изхвърлени на брега в общо единадесет федерални щата. Причината така и не бе изяснена.