Предвестникът: руската агресия в Грузия през 2008
8 август 2023
Кавказката война е едновременно вътрешен конфликт в самата Грузия, но и междудържавен - между страната и Русия. Боевете започват в нощта срещу осми август 2008 година, когато тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили издава заповед за военна операция срещу отцепническия регион Южна Осетия. По данни на ООН в конфликта са загинали към 850 души, а над 190 000 са били принудени да бягат от родните си места. Някои от тях и до днес живеят като изгнаници.
Конфликтът
Войната е предшествана от взаимни провокации между Грузия и Русия. В центъра на вниманието са регионите Южна Осетия и Абхазия. Още преди създаването на Съветския съюз се е стигало до кървави сблъсъци заради статута на двата региона. С декларацията за независимост на Грузия от 1918 година Южна Осетия става част от Демократична република Грузия, а от 1921 година нататък е в състава на Грузинската социалистическа съветска република. След създаването на СССР Абхазия първоначално има статут на самостоятелна социалистическа съветска република, но през 1931година и тя е присъединена към Грузия.
Военните конфликти след разпадането на СССР
Когато през 1991 година Съветският съюз се разпада, Грузия се обявява за независима – заедно с двете автономни републики Абхазия и Южна Осетия. Но междувременно и те се стремят към независимост, поради което конфликтът многократно ескалира до военни сблъсъци. В Грузинско-абхазката война от началото на 1990-те години загиват над 10 000 души. Още тогава осетите и абхазите получават подкрепата на Русия.
Кавказката война
През 2008 година отново се стига до размирици в двата региона, които в крайна сметка довеждат до петдневната Кавказка война. Версиите за нейното начало са различни. Грузия се опасява, че отцепническите региони могат да се отделят и при военната операция се надява на помощта на САЩ и на Запада. Грузинската страна настоява, че навлизането на нейните части на територията на двата автономни региона е било предшествано от нападение на Русия. Разследваща комисия на ЕС стига през 2009 година до извода, че никакви доказателства за руско навлизане няма. Същевременно обаче се констатира, че Русия от години подклажда конфликта с цел да разшири зоната си на влияние на юг. Това е ставало включително и с издаването на руски паспорти.
Освен това експертите определят сближаването на Грузия със Запада – например декларирания интерес за присъединяване към НАТО като причина за руската инвазия по време на Кавказката война. Тогавашният руски президент Дмитрий Медведев прави именно това: обвинява за ескалацията Грузия заради сближаването ѝ със Запада.
Военната намеса на Русия
След началото на грузинските атаки Русия заявява, че ще отмъсти и отговаря с военна офанзива в защита на Южна Осетия – обосновава се с това, че иска да защити своите граждани в грузинската провинция. Конфликтът обхваща и Абхазия, която също се стреми към независимост. Руските части оперират и извън двата автономни региона – бомбардиран е например грузинският град Гори, а в края на войната руските танкове стигат много близо до Тбилиси.
Войната трае пет дни и приключва на 12 август 2008 година с преговори между Грузия и Русия. Тогавашният френски президент Никола Саркози, чиято страна председателства Европейския съвет, както и други висши представители на ЕС посредничат в преговорите между страните в конфликта. Така е договорен план от шест точки за неговото разрешаване.
След примирието
Независимо от международния протест Русия след това признава Абхазия и Южна Осетия за независими (става дума за една пета от територията на Грузия), макар според международното право те и до днес да принадлежат към Грузия.
Повечето държави в света ги възприемат именно така. Но след войната Грузия до голяма степен губи контрол над двата региона, които формално започват да се водят държави, подкрепяни от Русия. Те поддържат свой административен и управленчески апарат. Провеждат се и избори, но те не са признати в международен план. Хората живеят в трайно нерешен конфликт. Русия е разположила свои войски и в двата региона, смятани за нейни марионетки.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви (7.8.2023), че стремежът на Общността за мирно решение на конфликта в Грузия е така силен, както никога досега. „Осъждаме продължаващото военно присъствие на Русия в Абхазия и в Южна Осетия в нарушение на международното право и на задълженията, поети от Русия“, каза той. "В светлината на незаконната военна агресия на Кремъл срещу Украйна и хибридните му маневри за дестабилизация срещу много други страни, включително държави-членки на НАТО и ЕС, виждаме как страхливият отговор на международната общност през 2008 г. насърчи Кремъл да продължи да нарушава международните закони", написаха евродепутатите в изявлението си от 7 август.
Отношенията между Русия и Грузия остават напрегнати
Конфликтът в Южна Осетия и Абхазия тежи на отношенията между Русия и Грузия и до днес: заради войната двете държави прекъсват дипломатическите си отношения. Търговските връзки постепенно се възобновяват от 2012 година насам. Наскоро руският президентВладимир Путин подписа декрет за безвизов режим за грузинските граждани, а през 2019 година бяха подновени и въздушните връзки между двете страни.
На трети март 2022 година Грузия подаде молба за членство в ЕС, но за да получи статут на кандидатка, Еврокомисията настоява за още реформи. Грузинският външен министър взе участие като гост в срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли т.г., но Алиансът също изисква от Грузия още реформи.