Призракът на третия фронт: дебне ли опасност от Беларус

С малки стъпки войниците се придвижват напред в две формации от по трима души. Напредват бавно през пясъчния терен, докато произвеждат изстрели с личното си оръжие. На всеки няколко метра се сменят и следващият пуска на свой ред по един откос към близките пясъчни дюни или по други цели на около стотина метра разстояние. 

В борова гора във Волиния, Северозападна Украйна, тренират войници от стрелкови батальон на Украинската териториална отбрана. Подразделението се състои от резервисти и доброволци.

"Войниците тук тренират точна стрелба на труден терен. Важно е да свикнат и с експлозиите", казва Микола, чието задължение е да раздава на войниците пълнители с патрони. Той дори не трепва, когато наблизо избухва мина.

Истинската опасност дебне другаде: само на няколко километра на север е границата с Беларус - страна, която оказа логистична подкрепа на Русия във войната срещу Украйна. 

Спекулации за нова офанзива

От месеци се чуват спекулации за нова офанзива от Беларус, включително и в този регион. Нека дойдат, казва Микола. "Всички сме в настроение. Никой не се страхува, готови сме. Аз самият съм тук от 6 часа сутринта на 24 февруари. Както всички останали - доброволно", добавя той.

За разлика от него, военната лекарка Олга не изглежда толкова спокойна. Тя обяснява на какво още се учат войниците: "Преминаваме през извънредни ситуации, хората научават как могат сами да си помогнат при животозастрашаващи рани, как да спрат кървенето."

Досега във Волиния не е проехтял нито един изстрел. Много от войниците тук имат роднини в Беларус. Анатолий, баща и дядо с 25-годишен военен стаж, разказва: "До инвазията имахме добри отношения с Беларус, посещавахме се взаимно. Там живее моята снаха. Тя често се обажда да ни пита как сме."

Но роднинството вече не играе роля, твърди командирът Влад, според когото напрежението расте. "Доколкото знаем, Русия и Беларус съсредоточават все повече войски на границата", казва военният. "От месеци насам Русия не е постигнала почти нищо в Източна Украйна. Затова смятам, че и двете армии могат да ни нападнат."

През блатата и горите

Вадим преодолява криволичещ лабиринт, дълбок 1,5 метра. Окопите в украинско-беларуския пограничен район са сравнително ови, за което говорят мириса на прясно отрязано дърво и по-светлия цвят на гредите, използвани за укрепване на изкопите. По всичко личи, че батальонът ще се задържи по-дълго време на това място.

Вадим е офицер от запаса, който се е сражавал в Донбас след 2014 година. "От военна гледна точка една инвазия от Беларус е безсмислена. Всичко е в наша полза, дори природата. Освен това сме им подготвили и някои изненади", разказва той.

В пограничния район има много блата и гори. През меката зима досега земята почти не е замръзнала. Това би затруднило движението на тежко военно оборудване. Според публикации, районът е сериозно миниран.

Въпреки че от началото на войната тук не е имало сражения, напрежението е високо, казва Вадим. "Това, че нищо не се случва засега, не означава, четрява да сме спокойни. Когато се сражавах на изток, тишината ме плашеше. Трябва да сме готови във всеки момент, защото не знаем какво точно планира врагът."

"Имаме нужда от нови танкове"

Дори и без активни бойни действия в северозападната част на страната, постоянните учения са смислени, уверява военният. Неведнъж бойци оттук са били пращани на фронтовете на изток и юг. Тренировките ги подготвят психически за реалните сражения на бойното поле.

По въпроса за оборудването Вадим почти демонстрира дипломатичност. Без да посочва поименно танковете "Леопард 2", той хвали германските военни технологии: "Имаме нужда от нови танкове. Съветските модели Т-72 са се доказали само в ограничена степен. Подобна е и ситуацията с артилерията. Самоходната гаубица 2000 от Германия е много силна и вероятността да бъде унищожена в битка е много по-малка. С нея нашите войници се чувстват в много по-голяма безопасност на своите позиции."

След 2 часа тренировката сред пясъчните дюни в боровата гора приключва. Анатолий, опитният военен, а също баща и дядо, изглежда замислен, въпреки решителния си вид. "Всички искаме войната да приключи възможно най-скоро, за да можем да се върнем при семействата си", казва той и добавя: "Мисля, че беларусите не желаят да се бият с нас. Но Русия може да ги принуди."