Проф. Кьосев: Има културна пропаст в българското образование

ДВ: Вие имате син в гимназията: как той и неговите съученици гледат на образованието, на училището, на цялата система?

Кьосев: Това не е лесен въпрос. От дълго време в българската образователна система – а предполагам, че това е проблем и на целия свят – се случва нещо, което може да бъде наречено „културна шизофрения“. В училище децата учат едни неща, докато те самите са културно активни в една популярна детска и юношеска сфера, където има изключително голямо предлагане на културни продукти за деца и за юноши.

ДВ: Културни или субкултурни продукти?

Кьосев: Като културолог аз не правя особено съществена разлика между двете. Гледам на така наречената „субкултура“ по един равноправен и демократичен начин. Тя задоволява определен тип емоционални и духовни нужди на определени хора – и по тази причина е пълноценна култура. Друг е въпросът, че тя би могла да бъде развивана и тези хора биха могли също да се развиват по-нататък. Но фатално е, ако се отнасяме към нея с пренебрежение, тъй като децата, юношите, нашите синове, нашите дъщери живеят в нея и често пъти са дълбоко, идентичностно свързани с нея.

ДВ: С две думи: техните нужди се разминават с това, което получават в училище?

Кьосев: Точно така! Това, което се случва в училище, е един класически, висок канон: канонът на европейската литература, на европейското изкуство. Той е критикуван много пъти заради своите дефекти, тук няма да навлизам в тази тема. Но в държави като България този канон е изтеглен силно в националистическа посока и често пъти скрива, че всъщност става дума за възпитание по патриотизъм. В резултат онова, което се учи в училище, тази висока и претенциозна чужда култура, и това, което децата и юношите правят в свободното си време, започват да се раздалечават, между тях възниква културна пропаст. В сферата на популярната културна продукция те проектират своите мечти и фантазии, те изграждат своите идентичности, често пъти те дори са маниакално свързани с подобни неща. Докато в училище правят задължителни работи. Ефектът е, аз го гледам именно по моя син: той има удивителна памет и интелект за нещата, които го интересуват, и с лекота забравя всичко онова, което е „задължително“. Това ми се вижда много сериозен проблем, защото тази пропаст не намалява – тя расте. Ние живеем в една дигитална революция и който не го е видял – нищо не е видял. Тези млади хора аз ги наричам „човекоиди“, защото те така са свързани със своите телефони, таблети и лаптопи, че тези устройства все едно са част от тяхното тяло.

ДВ: През последните няколко седмици Вие многократно призовахте към коренна промяна в образователната система, за да се преодолее една инерция, която смятате за вредна. Какво точно имате предвид?

Кьосев: Реших, че трябва да изкажа едно крайно твърдение, което в българския контекст звучи почти като утопия, за да мога да раздвижа блатото. Защото иначе инерцията на образователната система е толкова силна и има толкова много експертни, учителски, законови, административни и какви ли не други пречки, че ако тръгнем да се съобразяваме с тях, никога няма да можем да мислим радикално. Затова аз реших този път да се изкажа радикално, за да предизвикам дискусия и някакво раздвижване. Не става дума за някаква моя приумица, възгледите ми се базират на резултатите от нашето изследване „Читателски практики в България“, за които се надявам някой друг път да говорим по-подробно. За привържениците на едно класическо образование тези резултати никак не са утешителни. Носят се слухове, че новите резултати от Пиза на българските ученици са незадоволителни…

ДВ: Те бяха достатъчно лоши и миналия път.

Кьосев: Така е. Те ще излязат официално през декември, но аз имам неофициални канали и знам, че са дори по-лоши от преди. С две думи: изследванията показват, че това, което говоря, не е изсмукано от пръстите, то е реален проблем. И българската образователна система трябва да се изправи срещу този проблем. А как ще го решава – това е въпрос на дълга дискусия, решението не може да бъде предписано с една статия. Тоест, аз призовавам за поставяне на една радикална цел: преодоляване на тази културна пропаст. За да стане това, децата трябва да започнат да четат по желание, а не по задължение. И трябва да се използват енергиите на тяхната собствена популярна култура.

ДВ: Да четат не (само) на хартия, но и на своите устройства, нали така?

Кьосев: Да, без съмнение. Става дума за премахването на тези „китайски стени“ между дигитална, визуална и словесна култура.

ДВ: Които училището държи още…

Кьосев: Да. И обвързване на словесната култура в един цял комплекс, където децата са активни, имат собствена енергия и собствена сила за – ще го кажа малко по-сложно – идентичностни проекции, за изграждане на собствената личност в общуването с културни продукти. Тези културни продукти могат да бъдат (пак ще го кажа сложно) мултимодални. Тоест, те могат да бъдат и словесни, и визуални, и дигитални и т.н. Съвременният тип млад човек с лекота минава от една „азбука“ към друга: от визия към слово, от слово към звук и музика и прочие. Трябва да свикнем с това. Ние, по-възрастните, сме отрасли в една парцелирана вселена, в която високата литература е отделена от изобразителното изкуство, например. А светът отдавна не е такъв.

ДВ: Нека да обобщим дотук: става дума за дигиталната революция, става дума за новите, по Вашите думи, „човекоиди“…

Кьосев: Не, не, нека думата „човекоиди“ да не звучи иронично, тя е съвсем сериозна. Имам предвид, че младите хора имат изключителна вътрешна нужда от своите устройства, те живеят с тях и изграждат себе си през тях. И това трябва да бъде уважавано, а не да бъде иронизирано.

ДВ: Аз не го иронизирах, исках да направя преход към друг важен въпрос: Какво ще се случи в образованието в резултат от бързото развитие на изкуствения интелект? Ключовата дума ChatGPT в момента по цял свят предизвиква настръхване на косите у хората в образователните системи…

Кьосев: Съвсем откровено си признавам: не знам какво ще се случи с нахлуването на изкуствения интелект. Следствията са толкова огромни и непредвидими, че никой в света не може да прогнозира какво ще се случи. Явно ще се случат много неща, това е сигурно. Технологиите винаги предизвикват огромни промени и историята на технологичните революции назад във времето показва, че тези промени далеч не са само радващи. Те могат да бъдат и тежки катастрофи – който не е чел историята на индустриалните революции, той не знае. Изкуственият интелект е дигитална революция на втора, ако не и на трета степен и тази нова технология ще предизвика такива промени, които ние наистина не можем да си представим. Старите технологични революции обаче са ни научили на едно: те създават гигантски екологични проблеми. Може би е дошло време да започнем да мислим за културата по екологичен начин (в един преносен смисъл – бел.ред.). Някои неща в културния свят трябва да бъдат опазени, но не поради музейни причини. Те трябва да бъдат опазени като културни хабитати, защото те са основна културна среда на съществуване, която може лесно да бъде разрушена – което ще доведе до непредвидими последствия. Ще дам само един пример. В момента в българските библиотеки има около 25-30% книжен фонд, който е напълно неизползваем.

ДВ: Защо?

Кьосев: Ами това са книгите на руски. Руският отдавна вече не се учи в училище като задължителен език и голяма част от българското население вече не го владее. Та тези книги са един много голям фонд, който се ползва много малко. Ако екстраполирам това, ще мога да кажа: съвсем скоро същото може да се случи с печатните книги, ако не се вземат мерки. Тогава гигантските фондове на българските библиотеки и всички български архиви ще станат неизползваеми. Без съмнение печатната култура е в залез, а дигиталната – в изгрев, но трябва по някакъв начин да се запълни пропастта между тях. Тоест, трябва да бъдат опазени хибридните форми на контакти и на преливане между тях. Те трябва да бъдат култивирани, за да може този преход да протече по-малко катастрофически, за да бъде той по-малко застрашаващ за културната среда, в един „екологичен“ смисъл по отношение на този хабитат, както казах.

ДВ: И накрая, по повод поредния 15 септември: Какво пожелавате на учениците за първия учебен ден?

Кьосев: Пожелавам на учениците учители, които да ги вдъхновяват. Учители, които със своите личности да преодоляват донякъде гигантските структурни проблеми, за които говорим в момента. Имаше една вълнá от млади учители, които влязоха в българското училище, включително и понеже се вдигнаха заплатите на учителите. Всичко това е чудесно, за съжаление обаче много от тях вече излязоха. Те трудно се вписват в тази доста консервативна среда. Говорил съм с доста млади учители, които работят 1-2 години със сравнително добри заплати, но средата не ги задоволява – и те си тръгват. Това е много тъжно. Трябва по някакъв начин да се създаде нов тип среда в училище – и това е тема на огромна дискусия, която сега не можем да водим.

ДВ: Ами тогава нека поне да пожелаем на учениците успешна нова учебна година! Благодаря Ви за този разговор!

Професор Александър Кьосев е експерт по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и ръководител на изследването „Читателски практики в България 2006-2022 година“. С него разговаря Александър Андреев.