Расизъм в полицията: Има ли Германия проблем?

Полицията в Германия неведнъж е била обвинявана в расизъм. Някои говорят за изолирани случаи, а други за фундаментален проблем. Вече има няколко проучвания по този въпрос, но без категорични заключения. Астрид Якобсен и екипът ѝ от Полицейската академия на Долна Саксония са придружавали полицаи по време на работата им в продължение на две години. Целта - да проверят от първа ръка какво се случва в полицейските управления в Германия.

Не може всички да се слагат под общ знаменател

“Има огромна палитра от различни предизвикателства и множество различни начини, по които полицаите ги посрещат”, казва Якобсен. Не може да се говори за “полицията изобщо”, категорична е експертката. "Трябва да се види съвсем конкретно за какво всъщност става дума."

Изследователският екип разглежда различни работни процеси и проучва въпроса има ли определени ситуации, които да стимулират дискриминационно поведение? Впрочем, това може да се случи и съвсем непреднамерено", подчертава Якобсен. Според нейните впечатления ситуацията е особено трудна при случайни проверки, тъй като те не се основават на конкретни предварителни улики и информации.

Къде да се търсят виновните

Едно от най-големите предизвикателства пред полицията опира до въпроса къде да се търсят виновните за дадено деяние. Якобсен цитира критичен пример, който е наблюдавала с екипа си: "Когато ставаше дума да се търсят продавачи на кокаин, наблюдавахме как полицаите масово се насочват към албанци, а всички останали изобщо не бяха наблюдавани.”

Често пъти полицаите работят в ситуации на реална заплаха за живота. Затова  Якобсен казва, че подобни стресови ситуации понякога не се анализират конкретно, а вместо това се отчитат предимно т.нар. етнически фактори на заплаха. Става дума за обобщения и клишета - например оценки, според които руснаците са особено агресивни, а "южняците" – много импулсивни и непредсказуеми.

Дискриминация с езикови средства

„По време на операция в район със социални проблеми беше казано например, че мястото се е прочуло и че там има „специална клиентела“. Използвани бяха и думи като "циганин" и “кланове". "Стана ясно, че оценката на риска се засилва от допълнителните етнически и расови категории", казва Якобсен.

За нея е важна методиката на изследването: "Не става въпрос за отделни служители, които се държат неподходящо или расистки или действат неправилно поради стрес или страх, а по-скоро за това дали определени процедури и рутинни действия в ежедневната полицейска работа увеличават риска от дискриминация срещу определени групи хора."

Решения въз основа на това как изглеждат хората?

В анализа се споменава и друг риск – когато оценката на хората се прави въз основа на наблюдения за външния им вид. В проучването е цитиран полицейски служител: "Можете да разпознаете дилърите по външния им вид. Това го знаем от опит. Един албанец и един източноевропеец просто изглеждат така". Проблемът е ясен: тъй като хората изглеждат "така", а не защото се държат подозрително, те системно стават обект на полицейско наблюдение.

Очевидно в самите полицейски среди обаче знаят, че заключения въз основа на външния вид са неточни и проблемни. "Самите следователи съобщават, че използването на кучета за търсене на наркотици е довело до изземването на значителни количества наркотици от хора, които иначе никога нямаше да бъдат проверени, защото не отговарят на профила на нарушителите.”

Слабостите са известни

Резултатите от новото проучване ще помогнат за оптимизиране на работните процеси на полицията  не само в Долна Саксония, но и в другите федерални провинции.