Политическата криза, която разтърсва управляващата не-коалиция в България, този път е здравословна. Защото успешното ѝ преодоляване, за което има повече изгледи, отколкото да отидем на предсрочни избори, би рестартирало управлението на принципна основа и би го приближило до открито коалиционно.
Ходът на ПП-ДБ с меморандума за продължаване на съвместното управление е добре обмислена стратегическа инициатива. Той не е ултиматум не само защото лидерите на ПП-ДБ го наричат покана за преговори. Нито защото публичното му огласяване го прави силов инструмент – аргументът, че е можело двете страни заедно да изработят споразумение, е невалиден. Още в първия съвместен документ на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС от края на май 2023 – Декларацията за национално отговорно управление, е предвидено изработването на механизъм за предварително съгласуване между двете парламентарни групи на номинациите за регулаторните органи, но това 9 месеца така и не се случи.
След евроатлантизма е ред на антикорупцията
Именно регулаторните органи са крайъгълният камък на Меморандума. Защото тези 80-90 души, които трябва да бъдат назначени в ключови за функционирането на икономиката и на обществения живот институции, са ключови и за компромиса да се участва в не-коалицията. Неговото първо основание – да сложи край на политическата криза, на де факто президентската република, а страната да заеме ясна евроатлантическа позиция, вече е изпълнено. Реализирана е и основната законодателна задача – промените в Конституцията, които да дадат скелето на съдебната реформа. Сградата обаче ще бъде превзета отвътре, ако парламентарната квота в новия Висш прокурорски съвет доведе отново до цацарово-гешева прокуратура, ако новата антикорупционна комисия бъде неефективна като старата, ако новата Комисия за защита на конкуренцията отново удобно си затваря очите за картелите… Защото ако кадрите са пробити, регулаторите отново няма да са независими и няма да работят в обществен интерес. А изискването, което е записано вече в самата Конституция – тези кадри да отговарят на високи стандарти за професионализъм и почтеност, ще си остане само едно пожелание.
И ще стане същото като в началото на прехода, когато старата номенклатура по принуда взе геополитически и идеологически завой, за да запази икономическата си и контролна власт в държавата. Сега партиите от старото статукво изглежда отново правят геополитически и реформаторски завой, за да запазят позициите си зад новата фасада. А сметката отново ще платят избирателите, представлявани преди от СДС и Реформаторския блок, а сега от ПП и ДБ.
Не "делкане", а принудителен консенсус
Затова в Меморандума се предлага кадровите назначения да преминат през сериозна процедура по номинации и проверки. Граждански организации ще могат да издигат кандидати и да участват в изслушванията им, а ресорните парламентарни комисии ще оценяват професионалните качества и некорумпираността на номинираните. Ключовият елемент в тази оферта обаче не е „подялбата“ с ГЕРБ, при която се изключва ДПС. Впрочем, то също може да номинира, но без собствена квота – защото в противен случай заедно с ГЕРБ биха могли да си направят мнозинство от 2/3 в повечето регулатори.
Ключово е ветото, което може да наложи ПП-ДБ на кандидатите на ГЕРБ, а ГЕРБ от своя страна да наложи на кандидатите на ПП-ДБ. Това, разбира се, може да доведе до блокаж или проточен и мъчителен избор, но за разлика от простото квотно разпределение „един за теб, един за мен“, цели постигането на принудителен консенсус: всяка страна трябва да има такива кандидати, които да са приемливи и за другата.
Ако този принцип беше приложен при избора на конституционни съдии, Десислава Атанасова нямаше да бъде избрана. Това ДБ отчете като своя грешка след огромното недоволство на своите избиратели и явно и заради това сега предлага не принципа на квотите, а на принудителния консенсус.
ГЕРБ не може да завърши прелегитимирането си с ДПС
С Меморандума ПП-ДБ поставя ребром ГЕРБ пред дилемата – избирайте нас или ДПС. Но изборът, колкото и мъчителен да е, не е чак толкова тежък. С ДПС ГЕРБ няма как да завърши демократично-евроатлантическото си прелегитимиране нито вътре, нито извън страната.
А оставянето на ДПС „зад вратата“ дори е изгодно за Бойко Борисов. Понасяйки негативи върху себе си, ПП-ДБ всъщност му помогнаха да се освободи от Десислава Атанасова, чрез която влиянието на Делян Пеевски върху парламентарната му група започна да става твърде притеснително. Неслучайно за по-сигурно Борисов сам пое председателството ѝ. Сега при ротацията той дори може да поиска повече власт в правителството – дори вече заговори в прав текст: един министър за вас, един за нас.
ПП-ДБ имат нужда ГЕРБ също да носи отговорност за управлението
А това би трябвало да е изгодно и за ПП-ДБ. Не просто защото изглежда справедливо, след като първите 9 месеца кабинетът е бил доминиран от тях, сега да бъде дори не доминиран, а само поделен с ГЕРБ. Особено когато основната цел би трябвало да е битката за едни по-независими и нормално работещи регулатори – които, за разлика от напълно политическата власт в Министерския съвет, само се излъчват от един също политически орган като Народното събрание, но трябва да работят неутрално.
Освен това ПП-ДБ има крайна нужда ГЕРБ да започне да носи пряка отговорност за управлението, а не да се държи като опозиция с докрай опънати нерви. България няма да влезе в Шенген и в еврозоната, ако се върнем към политическата нестабилност и отидем пак на избори. Успехът пък от завършването на присъединяването ни към ЕС не може да си присвои никоя от двете коалиции, могат само заедно да го споделят и така окончателно да легитимират компромиса на управлението си.
Така че, погледнато рационално, ПП-ДБ и ГЕРБ са обречени на успешна правителствена ротация и на някакво разбирателство за регулаторите. Колкото до ДПС – едва ли цялото е на Пеевски.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.