Да започнем с простото питане: Какво би станало, ако ПП-ДБ не бяха се разбрали с ГЕРБ за това чудато на вид управление? Вероятностите биха били две: Правителство на ГЕРБ с първия мандат, подкрепено от ДПС, ИТН и още някои. Или пък нови избори. И в двата случая това би било по-изгодно за ГЕРБ, отколкото за ПП-ДБ.
Ще се запази ли моделът "Борисов"?
Но основният въпрос все пак не е в това кому е изгодно, а дали при новото управление ще се запази моделът "Борисов"? Или както още би могъл да се назове - корупционният модел, олигархичният модел, моделът, при който управлява една обществена прослойка за сметка и в ущърб на всички останали.
И отговорът никак не е труден. В първия случай, при управление на ГЕРБ или нови избори, вероятността този вид управление да се запази е много по-голяма, отколкото при някакъв вид общо управление на ГЕРБ и ПП-ДБ. И причината за това е разбираема, или поне би трябвало да бъде такава - оздравителното разделяне между изпълнителна и законодателна власт. Бойко Борисов вече няма да може да определя, и то по телефона, чрез своето покорно мнозинство какви закони да приема Народното събрание.
При неизбежния взаимен надзор между ГЕРБ и ПП-ДБ ходатайското и лобистко приемане на закони ще бъда изключено, ще станат невъзможни и противозаконните обществените поръчки, което значи, че корупционните връзки до голяма степен, ако не и изцяло, ще бъдат прекъснати. За известно време поне.
Примирие между Борисов и Гешев все още е възможно
Разбира се, Бойко Борисов не се е съгласил на ротационното управление след някакъв неочакван пристъп на блогородство и държавническа мъдрост. Нито пък това е причината да подкрепи най-накрая съдебната реформа, като нареди на първо време на своите хора по места, най-вече във ВСС, да поискат оставката на Гешев, обещавайки в замяна на своя бивш ортак разни утешителни постове и награди, както твърди главният прокурор.
Цената на това съгласие е ясна, макар и неназована от повечето наблюдатели - опрощение за предишното му управление и отказ от съдебно преследване. Една от обичайните му хитрости, чрез които досега почти винаги печелеше. Този път обаче, в увлечението си по сплетни и козни, той надмина и надхитри дори себе си.
Защото главният прокурор като "мъж и българин", а също смелчага, чиито величави деяния наподобяват тези на Бенковски, не кандиса на утешителни постове и награди, а реши да си запази властта. Макар че при обилните си излияния от рода на "той ми каза, че му били казали, че аз съм казал, че някой друг бил казал", същият този "мъж и българин", не посмя да посочи кой все пак е оказвал натиск върху ВСС и прокуратурата.
Сдържаност, която може би означава, че спойката Гешев - Борисов все още не е окончателно разкъсана. Показателно е също и това, че Борисов, който иначе не си поплюва в обругаването на неприятелите си, определи изявленията на Гешев за "боклуците в парламента" не като възмутителни, противозаконни или неприемливи, а с едва ли не с нежното "некоректни". Така че примирие между двамата все още не е изключено.
Все повече хора разбират, че реформата на съдебната система е необходима
Но все пак основното тук не са отношенията между един Бойко и един Иван, пък били те Борисов и Гешев, а дали може да се стигне до желаното разделение между изпълнителна и съдебна власт. А вече новите обстоятелства - ротационното правителство и сблъсъкът Борисов - Гешев, увеличават чувствително тази възможност.
Бойко Борисов, разбира се, ще направи всичко, за да се измъкне от съдебно преследване. "Всичко" означава всякакви хитрини, сплетни, извъртания и прецаквания. Те между другото вече започнаха. Например с отсъствията на депутати, за да няма кворум в Народното събрание. Или пък с искането в новото правителството да има още министри на ГЕРБ въпреки уговорките. И със сигурност ще наблюдаваме още много подобни хитрини.
А на истинските демократи остава само, при всичките неизбежни отстъпки, да не отстъпят от основното - стремежа към промяната в България и търсенето на отговорност за корупцията при предишния модел на управление. Като следващото изпитание вероятно ще бъде гласуването за отнемане депутатския имунитет на Делян Добрев.
Всъщност политическата криза убеди мнозинството българи, че правовата държава не е някаква отвлечена европейска ценност и че дълбоките промени в съдебната система са наложителни.
***
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.