RWE се отказа с лека ръка от Белене
30 октомври 2009Германският седмичник Ди Цайт предлага в онлайн-изданието си информация под заглавие "RWE прекрати авантюрата Белене". Изданието се пита защо есенският концерн се отказа от проекта именно сега и отговаря така: "От месеци насам се очертаваше краят на проекта - най-късно от лятото, откакто в България на власт дойде ново правителство, отнасящо се значително по-критично към проекта. RWE обаче трябваше да изчака срока, поставен за осигуряване на финансирането, за да не е принуден да плаща неустойки."
Според Ди Цайт изтеглянето от Белене не е представлявало трудна стъпка за шефа на RWE, защото той вече разполага с алтернативи - изгодни оферти от Великобритания, в които ще участва заедно с E.on, а и в Германия, където новите управляващи по всяка вероятност ще се преориентират отново към атомната енергия.
Две специализирани финансови издания - 4investors и peoples and deals - също информират за Белене, разяснявайки, че отказът се дължи единствено на трудности във финансирането от българска страна, така че RWE се възползвал от една клауза в договора си, според която в подобна ситуация има право да се откаже от проекта, без финансови загуби. 4investors отправя освен това препоръка за купуване на акциите на RWE. Австрийският Дер Щандарт, който също предлага информация по темата, пише, че Русия няма намерение да се отказва от строежа на АЕЦ Белене и ще изпълнява и занапред договорните си задължения.
Другата голяма енергийна тема, свързана с България, е тази за опазването на климата и разноските, които отделните европейски държави трябва да си поделят. Множество издания, сред които Куриир, Винер Цайтунг, Виртшафтсблат и др., съобщават, че редица нови страни-членки на ЕС, сред които България, настояват за отстъпки при финансирането на мерките за опазване на климата. Вестник Зюддойче Цайтунг публикува силно критичен коментар за поведението на "новите европейски държави", като ги обвинява, че искат само да взимат, но не са готови да дават. Според изданието този път източноевропейските държави са прекалили с исканията си за "специално третиране" и отстъпки, с което прокарвали ново разделение в Общността.
Австрийският Дер Щандарт предлага голяма статия за плановете на новото правителство да санира здравеопазването в България. Заглавието е "Който има дългове, няма да пътува". Изданието пише, че новият министър на здравеопазването Нанев има планове за демонополизация на здравно-осигурителната система. Статията обръща внимание и на факта, че някои от идеите на новото правителство за запълване на хазната са били посрещнати с недоволство, дори от негови съмишленици като бившия премиер Костов.
Вестник Абендцайтунг отново предлага голям репортаж за съдбата на бъларските строителни работници, които били безмилостно експлоатирани на строеж на луксозен хотел в Мюнхен. Шафхаузен Нахрихтен изяснява съдбата на рода Батенберг, който е влязъл и в българската история. Изданието разказва за Александър Батенберг, на чието име са кръстени няколко централни улици в София и чиято памет се почита от българите за заслугите му по Обединението на България.