Съдбоносен избор: Ердоган или Кълъчдароглу

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро промени профилната си снимка в Туитър - сега на нея е облечен със синьо авиационно яке и носи слънчеви очила. Изглежда решителен. Целта е да излъчва сила, а не слабост преди знаковите избори в неделя – като човек, който може да поведе страната си напред.

Но дали след 20 години на власт Ердоган действително е способен да поведе Турция към бъдещето? Съмненията по този въпрос стават все повече. Страната страда от тежка икономическа криза, съдебната система е политизирана, а институциите – без реална власт. След земетресението през февруари с десетки хиляди жертви Ердоган беше обвинен, че се е провалил в справянето с бедствието.

Може ли Кълъчдароглу да надвие Ердоган?

Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу засега е фаворит в президентската надпревара, съобщава агенция ДПА, като цитира данни на социологическия институт "Метропол". Според тях Ердоган може да разчита на 44% от гласовете, а неговият опонент Кълъчдароглу – на 46%.

Ердоган стана министър-председател през 2003 г. и президент през 2014 година. Една промяна в конституцията, извършена преди пет години,  съсредоточи цялата власт в ръцете на президента. Ако 69-годишният Ердоган остане на власт, управлението на страната ще се приближи още повече към автокрация, опасяват се мнозина. Кемал Кълъчдароглу, който беше издигнат от широк алианс от шест опозиционни партии, иска отново да подсили парламентарната демокрация. Прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) също призова своите избиратели да подкрепят Кълъчдароглу. Около 20% от турското население са кюрди - както и на предишни избори, очаква се техният вот да е от решаващо значение.

Предизборната кампания става все по-ожесточена

Предизборната кампания, която започна спокойно, напоследък става все по-брутална. Популярен опозиционен политик беше замерян с камъни, Ердоган обвини Кълъчдароглу, че подкрепя терористи, и дори показа фалшив видеозапис в подкрепа на твърдението си. Един от тримата опоненти на Ердоган, Мухарем Индже, се отказа от борбата в четвъртък. Преди това през последните дни срещу Индже бяха отправени обвинения в корупция и се появиха компрометиращи снимки, припомня ДПА. Дали те са автентични, не е ясно.

Вътрешният министър дори говори за опасения от “преврат” в деня на изборите. Ултранационалистическият съюзник на Ердоган Девлет Бахчели наскоро открито заплаши опозиционния алианс с "доживотни присъди или куршуми". Ако опозицията спечели с малка преднина, нараства и опасението, че Ердоган може да не признае резултата.

Парламентарните избори също са ключови

Изборите са както за президент, така и за парламент. Възможно е президент да бъде избран чак на балотажа, който ще се проведе на 28 май. В такъв случай всички погледи ще бъдат насочени към парламента: Който спечели мнозинство там, ще има по-големи шансове на втория тур. Както и на президентските избори, прокюрдската Демократична партия на народите може да наклони везните и в парламента.

Въпреки критиките, Ердоган все още има шанс да спечели. Той пое управлението на страната през 2003 година в условията на икономическа криза - и я поведе към възстановяване. Погрижи се и религиозната част от обществото да получи облаги от просперитета на Турция, които преди това бяха запазени основно за светския елит. Избирателите му отдават дължимото за това. Някои от тях вече не желаят да ги управлява Ердоган, но пък не виждат алтернатива в лицето на Кълъчдароглу, който е начело на опозицията от 13 години.

Какво може да се очаква?

Ако Ердоган остане на власт, въпросът е как ще се справи с икономическите проблеми. Според експертите това би било възможно само ако се откаже от оспорваната си финансова политика. Във външната политика Ердоган вероятно ще продължи политиката си на сближаване със страните в региона. Но той ще трябва да се обърне и към Европа, тъй като спешно се нуждае от инвестиции. Изтичането на мозъци вероятно ще продължи, ако Ердоган спечели изборите. Много млади и образовани турци вече са емигрирали в чужбина.

Ако опозиционният алианс спечели изборите, Турция едва ли ще стане по-демократична с един замах. Кълъчдароглу ще бъде изправен преди всичко пред предизвикателството да запази коалицията си в дългосрочен план. Той иска да направи институциите отново независими, като вероятно ще започне от Централната банка. Обещава още да привлече инвестиции в страната и да спре бягството на младите хора. Интелектуалци в изгнание като журналиста Джан Дюндар се надяват да се завърнат в родината си. Във външната политика не се очаква рязък обрат, тъй като много от крайъгълните камъни на турската външна политика остават същите. Шестпартийната коалиция иска отношенията с Русия да бъдат почти толкова добри, колкото със САЩ.

Войната в Украйна

Кълъчдароглу вижда себе си като посредник във войната в Украйна, каквато роля беше заел и Ердоган. Най-голямото предизвикателство за ЕС вероятно ще бъде въпросът за миграцията. Кълъчдароглу иска да предоговори т.нар. пакт за бежанците. Без значение кой ще спечели в крайна сметка, пред него стои огромна задача. Икономическите проблеми са дълбоки, страната е поляризирана, а земетресението отвори дълбоки рани, които трябва да бъдат излекувани.

****

Вижте и това видео на ДВ: