Ще ни лекуват ли скоро с изкуствена кръв?

Годишно в Германия не достигат три милиона трансфузии с червени кръвни телца (еритроцити). Липсват и около половин милион трансфузии с тромбоцити - онези кръвни плочици, чиято основна функция е свързана с кръвосъсирването.

Тези две съставки на кръвта плуват в кръвната плазма заедно с други компоненти. Но има хора, при които производството на еритроцити и тромбоцити е ограничено. Това може да се случи например по време не лекуване на тумор с химиотерапия и облъчване, обяснява професор Торстен Тон от университета в Дрезден пред репортерка на германската обществено-правна медия АРД. Той посочва, че след интензивна химиотерапия някои пациенти остават съвсем без тромбоцити.

Изкуствената кръв може да помогне на много пациенти

Докато възстановят производството на тромбоцити, такива пациенти спешно се нуждаят от кръвопреливане. Всеки отделен пациент може да има нужда от няколко трансфузии. Други пациенти пък, които страдат от определени заболявания на кръвта - например сърповидно-клетъчна анемия - редовно имат нужда от кръвопреливане.

Донорска кръв се търси спешно и в други случаи - след автомобилни злополуки или след определен вид операции. Защото без еритроцити, в кръвообращението и в органите на човека няма как да проникне кислород. А без тромбоцити раните и нараняванията не заздравят, тъй като няма съсирване на кръвта. Ето защо учени и изследователи вече от години упорито работят над синтезирането на тези два тъй важни компонента в лабораторни условия.

За разлика от другите клетки в човешкото тяло, еритроцитите и тромбоцитите нямат клетъчни ядра. Благодарение на това те са гъвкави и обтекаеми, в резултат на което успяват да проникнат и в най-тесните кръвоносни съдове. В същото време обаче липсата на клетъчно ядро поставя сериозно препятствие пред учените, които се опитват да синтезират такива клетки. Специалистът по трансфузиозна медицина професор Тон обяснява пред АРД, че е трудно да се отгледа нова клетъчна култура извън тялото, защото отстраняването на клетъчното ядро е твърде комплексна процедура.

В процеса на своето съзряване в костния мозък кръвните клетки преминават през няколко фази, в последната от които губят ядрото си. Няколко научни колектива вече успяха да прекопират този процес в лабораторни условия, но само в минимални количества. Дрезденският колектив около професор Тон например синтезира еритроцити, но само колкото един напръстник. А това представлява едва един процент от обема на една обичайна кръвна трансфузия.

В университета в Бристъл друг екип учени през 2022 година преля на пациент кръвна плазма с изкуствено отгледани еритроцити. Организмът на пациента не реагира с отхвърляне, нямаше и други странични ефекти. Но количеството прелята кръв беше съвсем малко: колкото две чаени лъжички.

А синтезирането на кръвни клетки може да помогне на много пациенти в критично състояние. Нека не забравяме, че при традиционното кръпопреливане кръвта на кръводарителя и пациента трябва да бъде от една и съща кръвна група. Ако с помощта на генни технологии бъдат синтезирани достатъчно кръвни клетки, този проблем също може да бъде решен.

Има и друг подход за произвеждане на изкуствена кръв

Доколкото досегашните опити да се синтезират еритроцити и тромбоцити не дават многообещаващи резултати, учените в момента се насочват към други подходи. Научният колектив в Дрезден например сега се опитва да отгледа онези клетки, от които възникват кръвните телца. Тези клетки все още имат ядро, тъй че учените са стигнали до следната идея: да предоставят на организма последния стадий, а именно изхвърлянето на клетъчното ядро. Тоест, да съкратят процедурата и да въведат в човешкия организъм кръвни телца, които не са окончателно съзрели. При това положение човешкото тяло, а не учените, ще довърши процеса с отстраняването на клетъчното ядро.

Един научен колектив от Хановер вече работи над такава технология с тромбоцити. Специалистът по кръвопреливане Райнер Блашик обяснява пред АРД: "Ние вече можем да синтезираме тромбоцити, но е по-лесно да отгледаме предшестващите клетки."

Екипът в Хановер вече е успял да синтезира тези предшестващи клетки, добавя Констанца Фигейредо от Института по кръвопреливане в Хановер. Тя обяснява, че това вече е възможно и в големи кръвни реактори, които произвеждат достатъчно кръвни клетки за едно кръвопреливане.

Хановерският екип вече проведе опити с животни, които показаха, че технологията функционира добре. Тоест, че организмът успява да превърне предшестващите клетки в тромбоцити. Сега учените подготвят и първите си клинични изследвания.

Вероятно обаче ще са необходими още години, докато се стигне до масово синтезиране на кръвна плазма за кръвопреливане. Ето защо и днес кръводарителството продължава да бъде от ключово значение, за да се помогне на пациенти в беда, припомня АРД.

***
Вижте това видео от нашия архив: