Ще си ходи ли и Лиз Тръс след финансовия си министър?

Той успя да нанесе максимални щети за максимално кратко време и е кандидат за титлата "най-лошият финансов министър" за последните десетилетия: доскорошният британски финансов министър Куази Куартенг. Само за 40 дни той успя да предизвика сътресения на финансовите пазари, курсът на британската лира стигна дъното, а лихвите по ипотечните кредити и цената на държавните ценни книжа се повишиха неимоверно.

Състудентите му свидетелстват, че Куази Куартенг е с голямо самочувствие. И то всеки път му е помагало да се измъкне от хаоса, създаден от самия него.

"Незначителни пропуски"

В отговор на острите критики към неговите бюджетни и фискални планове от страна на Английската централна банка, американското правителство и редица икономисти от цял свят той само сви рамене и призна "незначителни пропуски". На последната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон Куартенг все още продължаваше да настоява, че иска да запази поста си.

В четвъртък обаче е получил инструкции незабавно да се качи на самолета за Лондон, за да вземе уведомлението за уволнението си от министър-председателката Лиз Тръс. При това той бе най-верният изпълнител на желанията ѝ, неин близък политически приятел и поддръжник на икономическата ѝ политика.

В името на някакъв мъглив икономически растеж финансовият министър приложи нейните планове за мащабни намаления на данъците, които биха могли да се финансират единствено чрез увеличаване на държавния дълг. Банкери и финансови експерти нарекоха тези намерения неподходящи, икономически необосновани и дори разрушителни.

Бунтът в Камарата на общините

Но Лиз Тръс даде заден ход едва след като рейтингът на британските консерватори се срина до под 20 процента, партийната конференция на торите се превърна в катастрофа, а депутатите ѝ в Камарата на общините призоваха за бунт.

Тя оттегли намаляването на данъците за богатите, което щеше да им осигури хиляди лири допълнително. На второ място върна в дневния ред увеличението на корпоративния данък, което преди това бе отхвърлила като вредно за растежа. Тръс се бори за своето оцеляване, в името на което умело се справя със задния ход. И с лекота пожертва Куази Куартенг.

Катастрофата в британската политика има идеологически предпоставки. Тя се дължи на вярата на Лиз Тръс в "рейгъномиката" - икономическата и фискална политика, която не проработи дори и по време на управлението на Роналд Рейгън (1981-1989).

Илюзията за слабата държава 

Идеята е, че една сравнително слаба държава с ниски публични разходи може автоматично да генерира растеж чрез мащабно намаление на данъците. Смята се, че тази политика прави богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Икономистите по света отдавна са отхвърлили тази идеология. В условията на растяща инфлация и световна енергийна криза, на подобни рецепти се гледа дори като на наръчник за икономическа катастрофа.

Въпреки всичко Лиз Тръс твърдо държи на обещанието си по някакъв начин да укрепи икономиката. Това обаче отнема години и изисква цялостни социални реформи. Във Великобритания не се забелязват никакви признаци за подобно нещо - бедността расте, училищната система е в лошо състояние, а здравеопазването е в колапс.

След като уволни финансовия си министър, Лиз Тръс призна само, че фискалната и данъчната ѝ политика напредвали "твърде бързо". Очевидно тя не си е взела поука от предишните неуспехи и се надява, че финансовите пазари ще се успокоят и правителството ѝ ще може да си възвърне доверието.

Тръс се бори за оцеляване

Как обаче би могло да се случи това, щом единственото, което е направила, е да уволни човек, придържал се стриктно към нейната политика? В Камарата на общините депутатите от Консервативната партия се бунтуват и обмислят дали още следващата седмица да не заменят Тръс с нов министър-председател.

Това окончателно би превърнало Великобритания в един вид бананова република, в която на всеки няколко месеца чрез пуч или дворцова интрига се инсталира ново правителство. Във всяка демократична държава подобна ситуация би означавала спешни предсрочни избори.

Но парламентарното мнозинство иска на всяка цена да предотврати един нов вот. Защото това би означавало консерваторите да останат извън властта в продължение на години. Гневът на избирателите вече е толкова голям, че доверието в торите е изцяло компрометирано.

И тъй като при нови избори десетки депутати биха изгубили постовете си, смъртоносната спирала в британската политика ще продължи да се върти още известно време. А драмата на Даунинг стрийт ще се удължи под мотото: "Очаквайте продължението".

Впрочем - продължението вече е факт с назначаването на Джереми Хънт за нов финансов министър. Той призна, че в правителствената политика по отношение на данъците е "имало грешки" и предупреди сънародниците, че предстоят увеличения в ставките, а други данъци няма да бъдат намалени толкова бързо, колкото е било планирано. Същевременно Хънт подчерта, че страната има нужда от стабилност, а Лиз Тръс - от време.