Щекотлив въпрос за ЕС: Украинците - обратно в Украйна?

След агресията на Русия срещу Украйна около четири милиона украинци намериха убежище в ЕС. За да приемат бързо голямото количество бежанци, страните членки на Общността задействаха съществуващата от 2001 година Директива за временна защита, която бе за първи път приложена на дело.

Статутът за временна защита предостави на украинските граждани незабавен достъп до системата за социални помощи, жилище, пазар на труда, образование и медицински услуги в страната от ЕС, която ги е приела. Но през март 2025 година срокът на действие на директивата изтича. В Киев и в Брюксел вече мислят какви възможности биха могли да бъдат предложени на украинците за времето след това. Но позициите и интересите на ЕС и на Украйна по въпроса са различни.

Украйна иска да върне бежанците още сега

Киев е заинтересован колкото може повече украински граждани да се върнат у дома, което ще подпомогне възстановяването на страната. При това не чак след края на войната, а още сега, докато бойните действия продължават. Съветникът на  ръководителя на украинската президентска канцелария Сергей Лешченко дори предложи на държавите от ЕС да спрат да изплащат на украинските бежанци социални помощи, за да ги принудят по този начин да се върнат.

По време на последното си посещение в Брюксел украинската вицепремиерка по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина обаче изрази друго мнение: „Това е сложен въпрос. Украинската позиция определено не е, че украинците трябва да се върнат и затова помощите им трябва да бъдат съкратени – твърдо не.“

Дискусиите – поне неформалните – за възможния алтернативен статут на временна защита за украинските бежанци продължават и в отделните страни членки на Общността, и на ниво ЕС като цяло. „Дори да не знаем каква ще бъде ситуацията през март 2025 година, трябва да се готвим за различни сценарии – в интерес на нашите приятели в Украйна и в интерес на заминалите от Украйна хора“, посочи в края на януари държавната секретарка по въпросите на убежището и миграцията в Белгия Никол де Мур.

За икономиката на ЕС е по-изгодно бежанците да останат?

По данни на ООН, 86 процента от пълнолетните бежанци от Украйна са жени, а 84 на сто от тях са в трудоспособна възраст. Допитване на ЕС от есента на миналата година сред 4000 украински бежанци показва, че над две пети са с магистърска степен, една пета – с бакалавърска, а четири процента имат научни степени.

Вит Новотни от Ценъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ отбелязва пред ДВ, че украинските бежанци в ЕС имат висока професионална квалификация и образование, а благодарение на културните особености се асимилират по-добре и по-бързо от другите групи бежанци. „В съчетание с растящия кадрови глад в ЕС заинтересоваността на европейските страни да задържат украинските работници е очевидна“, казва Новотни.

ЕС само ще спечели, ако бежанците останат, посочва пред ДВ и Жолт Дарваш от специализирания по икономическите въпроси аналитичен център „Brueggel“ в Брюксел. „Украинските бежанци, а това са предимно жени и деца, имат добри шансове да се интегрират постепенно на европейския трудов пазар, защото този процес вече е започнал. Децата им вече ходят на училище в европейските държави, много от тях ще започнат тук да усвояват различни професии. Затова от гледна точка на европейската икономика ще е много положително тези бежанци да останат“, обяснява експертът.

В ЕС разбират, че Украйна иска да си върне хората обратно

От друга страна желанието на украинските власти да върнат гражданите си у дома е напълно разбираемо – с оглед на негативните демографски тенденции в Украйна, наблюдавани още преди войната, казва Жолт Дарваш. На първо място става дума за намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст. „И ако след големия шок, предизвикан от войната, няколко милиона украинци не се върнат в страната, това ще бъде истинско бедствие за Украйна.“

В Европа си дават сметка, че стабилната и благополучна следвоенна Украйна, която започва преговори за встъпване в Общността, е в интерес на самия ЕС, убеден е Вит Новотни. „Затова желанието да бъде задържана работната сила се балансира от разбирането, че когато войната завърши, Украйна ще иска да се възстанови, а за целта ще ѝ бъде необходимо да  върне хората си“, отбелязва експертът. Той не крие, че е сложно да се предскаже „кой от тези импулси ще се окаже по-силен“.

ЕС: разни страни, разни интереси

Прогнозите се усложняват и от обстоятелството, че властите в различните страни членки могат да имат различни интереси и позиции по отношение на бежанците от Украйна. Новотни отбелязва, че макар дискусиите да продължават, не е сигурно дали ще бъде намерено общо решение. „Затова ние или ще имаме единна политика на ЕС по отношение на правния статут на украинските бежанци, или ще имаме 27 различни национални начина за легализация на тяхното пребиваване.“

Жолт Дарваш предполага, че в този план определящ фактор за властите в отделните страни ще бъдат успехите на украинците в интеграцията. Става дума най-вече за това дали към този момент хората ще са успели да си намерят стабилна работа. „Ако с това проблем няма, мисля, че изкушението да се позволи на тези хора да останат, ще е голямо.“

***