Сензация: Как Украйна порази стратегически цели в Русия

"Дори Москва вече не е сигурно място!" Досега верните на Кремъл блогъри и пропагандисти изпитваха наслада от военните кръвопролития, постепенно обаче и у тях се заражда несигурност, дори гняв. „Енгелс“ и „Дягилево“ – имената на тези две летища маркират новата тревожност в Русия. На двете военни летища, откъдето излитат любимите на Путин бомбардировачи с далечен обсег, преди няколко дни избухнаха взривове. За пръв път от началото на войната украински бойни дронове поразяват такива стратегически цели на руска територия.

Украинският удар едва ли можеше да притежава по-голяма символична тежест. Защото бомбардировачите на тези две летища редовно се зареждат с десетки крилати ракети, които после удрят цивилни цели в Украйна – най-често електропроводи и водопроводи.

Възможни ли са удари и по Москва?

За разлика от Русия, досега Украйна атакуваше само военни цели в съседната държава. След ударите срещу двете летища вече става ясно, че украинците действително могат да нанесат удари и по Москва.

Много експерти са изненадани. „Учудващо е, че руската противовъздушна отбрана (ПВО) не реагира – навярно руснаците просто още не вярват че са възможни такива удари далеч навътре в руска територия“, казва политологът Франк Зауер от Висшето училище на Бундесвера в интервю за ДВ.

Руското министерство на отбраната твърди, че украинските дронове са били свалени, а два бомбардировача били пострадали само от падащите отломки. Но в мрежата се появиха редица кадри от видеонаблюдението в околностите на летището „Енгелс“, на които ясно се вижда, че експлозии във въздуха няма. Затова пък на земята избухва силен взрив.

Експертите все още се чудят с какво точно са били ударени двете летища. Руското министерство на отбраната твърди, че дронът бил съветско производство, а някои експерти смятат, че е възможно да става дума за модернизирана и натоварена с експлозив версия на съветския Ту-141 – един стар разузнавателен дрон от 70-те години на миналия век.

Загадъчни дронове

Улрике Франке от Европейския съвет за външна политика също смята, че е възможно дроновете да са били Ту-141, оборудвани с модерна навигационна техника. Но все пак не приема за чиста монета руската информация, която може би има за цел единствено да покаже, че украинците още са зависими от съветската техника и не могат да си направят собствен дрон.

Да конструираш собствен боен дрон не е кой знае колко трудна работа, обяснява Франке, според която напълно възможно е украинците вече да са го сторили. Тя припомня, че украинците успешно атакуваха с подводни дронове руски военни кораби и находчиво използваха турски дронове „Байрактар“, за да объркват радарните системи на руския флот, след което поразиха морски цели с ракети, насочвани от сушата.

Украинското министерство на отбраната не отговаря на въпроси за производството на собствени дронове. Все пак министърът Олексий Ресников написа във Фейсбук, че само за един месец украинците са сертифицирали седем нови украински дронове. „Ню Йорк Таймс“ пък се позовава на киевски военни източници и твърди, че ударите срещу двете летища наистина са извършени с нови украински бойни дронове, които били разработени по линия на частно-публичното партньорско предприемачество. Откакто Русия атакува украинската инфраструктура с дронове камикадзе и с крилати ракети, редица части инициативи в Украйна събират пари за „актове на възмездие“. Една от тях събра близо 10 милиона евро само за няколко дни.

Независимо от всичко това украинският военен експерт Олег Катков не смята, че страната му може да пусне бойни дронове в серийно производство. Досега военните технолози в страната разработват предимно разузнавателни дронове. Катков обяснява, че при ударите срещу двете летища се чува звук като от турбореактивен двигател на дрон, докато новите украински дронове според него са по-скоро с пропелери.

Не само символичен акт

Независимо от типа дронове, наблюдателите са сигурни, че украинските удари във вътрешността на Русия не са просто символични актове. „Сега руснаците трябва да нагодят своята ПВО, а навярно и да изтеглят нужните им установки от фронтовата линия,“ обяснява Катков. Другият вариант е да изтеглят бомбардировачите си още по-далеч от границата с Украйна, но това ще затрудни бъдещите им бойни полети и бомбардировките срещу украински цели.

Улрике Франке казва, че сензационните украински атаки на руска територия са и сигнал към западните партньори, които досега не искаха да предоставят на Украйна далекобойни оръжейни системи. „Поради опасения от възможна ескалация досега се избягва вариантът, при който със западни оръжейни системи се обстрелва руска територия,“ казва Улрике Франке. „Сега обаче украинците показаха, че могат да го правят и без западни оръжия,“ добавя политоложката.