Преди броени дни "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН) внесоха искане за референдум срещу еврото в 50-ия парламент. Това не е само стратегическа маневра за мобилизация на електорат преди поредни парламентарни избори. Двете партии отдавна са в един лагер, а съюзяването им би могло да прерасне в нещо по-значимо в политически план. Например алианс, към който да се присъедини и разпадащата се БСП, а също и някое и друго ерзац величие.
Такова обединение придобива все по-ясни очертания от няколко парламента насам - на националпопулисти, евроскептици, симпатизиращи на Путин. За разлика от европейската тенденция, място в него намират и българските социалисти, чиято принадлежност към Партията на европейските социалисти (ПЕС) изглежда все по-условна.
"Възраждане" се оформя като естествен център, тъй като е най-голямата от всички и те са притеглени от орбитата ѝ.
Това неофициално съглашателство покрива широк спектър избиратели - от по-меки и колебаещи се, които се страхуват от понижение на доходите си при приемането на еврото, до твърди и радикални, за които запазването на лева е въпрос на национален суверенитет. БСП например твърди, че те не са противници на единната европейска валута, просто смятат, че не ѝ е дошло времето. Така казват и от ИТН - България да влезе, когато е готова, а подкрепят "Възраждане", защото подкрепят референдумите, както е известно.
Нов натиск
Инициативата за всенародното допитване (отново) срещу еврото беше задействана година след като 49-ото Народно събрание окончателно отхвърли предложението на "Възраждане" за провеждане на национален референдум с въпроса: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?" Сега партията на Костадин Костадинов, подкрепена от партията на шоумена Слави Трифонов, отново предлага свикване на референдум по същата тема.
Така събирането на подписите, което направи "Възраждане" в началото на 2023, може да се пропусне. Причината е, че законът допуска свикване на референдум и по искане на не по-малко от една пета от народните представители, тоест 48. Депутатите от ИТН и "Възраждане" наброяват общо 56. Но най-напред парламентът трябва да одобри плебисцита.
Рамо до рамо
Сглобката между ИТН и "Възраждане" не е от вчера. Партията на Трифонов подкрепи проруската формация, когато парламентът гласуваше на 7 юли 2023 да се проведе ли референдум, с който въвеждането на еврото да се отложи за 2043, направи го и БСП. По-късно отново ИТН и "Възраждане" поискаха от Конституционния съд (КС) да отмени решението на Народното събрание, но КС го отхвърли.
Пак рамо до рамо двете партии поискаха от КС да бъде отменен Законът за ратифициране на споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета. Това споразумение засяга помощта, отпусната на Украйна и по него приносът на България за периода 2024-2027 е над 13 млн. евро. По силата на това споразумение всяка държава членка на ЕС е задължена да предостави при поискане на разположение на ЕК финансовите траншове.
Но КС единодушно отхвърли искането на ИТН и "Възраждане".
Кой се противопоставя
Преди година срещу референдума гласуваха от ПП-ДБ и всички депутати от ДПС, но повечето народни представители от ГЕРБ се въздържаха. "Възраждане" пък бяха подкрепени от БСП и "Има такъв народ" (ИТН).
Предвид разцеплението в ДПС сега няма яснота как ще гласуват депутатите на Движението. Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, чиято оставка почетният председател Ахмед Доган поиска наскоро, беше единственият лидер, обявил се срещу инициативата за референдум на ИТН и "Възраждане" с позиция в социалните мрежи. "Вече 16 години България води последователна политика за влизане в еврозоната и приемане на единната европейска валута евро. ДПС категорично стои зад тази позиция и заявявам, че ние сме против опитите на антиевропейските и проруските партии да се заиграват с темата "референдум за еврото", написа той. Отново санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция Пеевски единствен обяви публично, че "Възраждане" е проруска партия.
А когато "Възраждане" заговори за коалиция в този парламент на всички срещу ГЕРБ и ДПС, първоначално от ПП-ДБ не отрязаха тези идеи. Наложи се съпредседателят на ПП Кирил Петков да прецизира позицията си - че преговори за правителство с "Възраждане" не са възможни. Тази мимикрия на партията на Костадинов е забележителна предвид подкрепата, която ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" са си оказвали в парламента при различни ключови гласувания. Например, при избора на подуправител на НЗОК и впоследствие налагането му за управител.
Наскоро "Възраждане" съобщи, че смята да поиска и референдум за излизане от НАТО - с аргумента, че в противен случай се увеличава рискът за България, която да стане мишена в случай на военен конфликт между Русия и страните от НАТО. Най-вероятно, отново ще срещне единодушна подкрепа от другите формации от кремълския алианс. Проблемът е, че срещу им няма ясен и обединен отговор на демократичните сили - или каквото е останало от тях.
От няколко парламента насам червените линии между политическите сили стават все по-дълбоки. Но една граница не може да се преминава, когато се преговаря за политическа подкрепа за управление - тази между европейските и антиевропейски партии. След като се заличават идеологическите различия - "няма ляво, няма дясно", ценностните не може и не бива да бъдат изтрити. Иначе оставаме заложници в Историческия парк.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.