"Синът ми си отиде само на 25": гибелният копнеж по Европа

Рибарят Абдул Азис Сене седи на плажа във Фас Бойе в Сенегал и гледа към кипналите вълни, които утихват край белия пясък. Морето е бурно, а на плажа, борд до борд, са наредени пъстрите рибарски лодки. Сини, бели, жълти, червени - гледката е идилична, но за Сене тази идилия е измамна. Лодките и морето пробуждат у рибаря мрачни спомени, разказва Дуня Садаки, репортерка на германската обществена медия АРД.

"Искаха да стигнат до Европа. Синът ми беше един от тях. Само с една лодка бяха. 70 души загинаха. И синът ми си отиде, само на 25 години. Няма го вече."

Един от най-смъртоносните мигрантски маршрути

Абдул Азис Сене говори за случилото се през юли 2023 година. Тогава повече от 100 души от Фас Бойе излизат през нощта в океана, натоварени на една от лодките. Целта им е да достигнат до Канарските острови, които са на около 1500 километра от Фас Бойе - по един от най-смъртоносните мигрантски маршрути.

Едно такова плаване отнема около седмица. Но младите мъже така и не достигат крайната си цел - много от тях умират от глад и жажда в открито море. След седмица от тях все още няма никаква вест и близките им вдигат тревога: обаждат се на властите и на неправителствени организации. По-късно един испански риболовен кораб спасява оцелелите.

Сене разказва, че не знаел за плановете на сина си. Но дори днес не го съди: "Тук имаме много проблеми. И рибарите, и хората, които се опитват да отглеждат някакви зеленчуци. Можеш да засадиш колкото си искаш зеленчук, но не успяваш да го продадеш. А рибарите излизат с лодките, но риба няма."

Сене смята, че виновни са европейските риболовни кораби, които имат договори със Сенегал. "Те идват и идват, а после вече нищо няма тук", обяснява рибарят. Според него Сенегал просто принуждавал младите хора да бягат към Европа, за да изкарват пари за прехрана на семействата си.

Президентът Маки Сал бил разпродал океана, казват мнозина тук. Хората имат предвид, че правителството издава прекалено много лицензи на чуждестранни риболовни компании, които извличат цялата риба от океана. Вижда се с просто око, казва рибарят Сене, докато показва пазара отвъд плажа, където обработват и опаковат рибата.

"Погледнете само", сочи той към дребните, сивкави рибки. Такава риба преди никой не вадел, сега обаче хората били принудени, за да се изхранват.

Мъртъвците от Фас Бойе сякаш са забравени, защото и днес на плажа петнайсетина млади мъже чакат под един навес. Всички те искат да потърсят щастието си на Канарските острови - и очевидно не ги е страх от смъртта. До тях е приседнал Амари Длейе, мъж около петдесетте. Неговото поколение било първото, което тръгнало с лодки към Канарските острови.

"Стъпиш ли в Европа, си спасен"

Длейе разказва, че десетилетия наред работил в Испания, но на стари години решил да се върне в родината си. Ако днес децата му решат да тръгнат, той няма да ги спре, казва мъжът и добавя: "Тук, в Сенегал, важи законът на по-силния. Ако имаш пари, ти си цар. Оттам идва проблемът с миграцията. Когато имаш проблем, тук няма кой да ти помогне. Стъпиш ли обаче на европейска земя, първото нещо, което ще направят, е да ти намерят адвокат и лекар."

Причини да напуснеш Фас Бойе - колкото щеш, разказват младите мъже. Тук почти няма икономически перспективи, а от три години насам хората дори нямат достъп до течаща вода, след като две пречиствателни станции излезли от строя.

Мнозина са гневни. Когато научили за смъртта на десетките си приятели и познати, млади хора щурмували правителствена сграда във Фас Бойе и изпочупила прозорци, врати и мебели.

Според Маму Ба, председател на Младежкото дружество във Фас Бойе, местната младеж се опитва да привлече внимание към проблемите си. "Младите хора във Фас Бойе имат усещането, че са забравени, особено от държавата. Тук е такова нямане… Нямаш работа, но имаш семейство, което трябва да се храни и да пие вода."

Според испанското Министерство на външните работи през 2023 година по северноатлантическия маршрут на Канарските острови са пристигнали почти 40 000 мигранти - ръст от над 150% в сравнение с предишната година. Повечето от новопристигналите са от Сенегал, от селища като Фас Бойе.

Трагедиите се редят една след друга, но броят на загиналите сякаш вече не стряска никого. Във Фас Бойе много млади хора чакат на плажа с поглед към бурното море. Чакат лятото, когато океанът ще се успокои и нощем в открито море ще дебнат по-малко опасности, пише АРД в края на репортажа си.

*****

Вижте и това видео от архива ни: