Сключиха ли примирие ПП и ГЕРБ?

Едночасовите разговори пред медиите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" във вторник бяха успешни - просто защото се състояха, и то цивилизовано. Даже има и малък резултат от тях - ще продължат в експертни групи по бюджета за догодина.

"Продължаваме промяната" настояха ГЕРБ да подкрепи искането им парламентът с декларация да призове служебното правителство да внесе нормален бюджет за 2023-а. Кабинетът отказа това с разбираемия довод, че е безсмислено при липсата на парламентарно мнозинство, което да подкрепя изпълнението му. И внесе в парламента предложение за продължение на настоящия бюджет до първите месеци на следващата година.

Някаква полезна работа бе свършена

Разминаванията между ПП и ГЕРБ по макроикономическите параметри са драстични, защото според Асен Василев брутният вътрешен продукт догодина ще е с 30 милиарда лева по-висок, което дава възможност за много допълнителни разходи: за увеличение на минималната заплата със 150 лв., за увеличение на пенсиите с по 10 процента от първи януари и от първи юли, за увеличение на заплатите в образованието и здравеопазването и т.н. Въпреки това бюджетният дефицит щял да спадне до 2,1 процента и така да има още възможности за харчене до заветните три на сто от БВП. Според Кирил Ананиев и Делян Добрев обаче това са нереалистични прогнози, базирани на остарели разчети на МВФ, и подобни разходи могат да увеличат външния дълг.

Всъщност целта на срещата ПП-ГЕРБ бе да се стопи политическият мраз между тях, който прави невъзможно не само създаването на правителство, но и извършването на някаква полезна работа от този парламент преди да отидем на избори. И то разбираема за гражданите работа - а не парламентът за четвърти път за тази година да се занимава със собствения си правилник, сякаш това е най-важната дейност на депутатите, по-важна от избирането на редовен кабинет и приемането на редовен бюджет.

Под натиска на безизходицата

Парламентът вече показа, че може да работи в режим "тематични мнозинства", но от това избирателите на основните парламентарни партии буквално станаха разногледи. ГЕРБ например с едно мнозинство  е за връщането на хартиената бюлетина, с друго е в коалиция с "Демократична България" и ПП за оръжието за Украйна, в трето ПП е само отчасти с ГЕРБ и ДБ за втората партида изтребители F-16, в четвъртото, за бюджета, вероятно ГЕРБ и ДБ ще са в един по-консервативен отбор, а ПП и БСП - в друг, по-социален.

Шизофренната ситуация бе заложена от самия старт на 48-ото Народно събрание, когато в избора на негов председател аксиоматично се привидя бъдещо управленско мнозинство. И в безизходицата компромисно се стигна до нежелания от никого избор на Вежди Рашидов, който рядко води парламентарните заседания. За антикорупционните формации той е "главният мултак на републиката", а за ГЕРБ е човекът, който се застъпваше за посланик Елеонора Митрофанова и помрачава евроатлантическия образ на партията.

Сега партиите сякаш правят опит да покажат, че хем могат да са от двете страни на фронта, хем да не се приема всяко тяхно действие като предателство. И особено - да не се държат като скачени съдове - най-вече ПП и ДБ, иначе да следва отказ от идеологически позиции. Като например ПП да гласува шарено за самолетите, а ДБ да започне да се чуди как, критикувайки бюджетния волунтаризъм, да не се окаже в един отбор с ГЕРБ.

Примирие преди решителната битка

Но този опит е закъснял и е вече невъзможен. Основната политическа задача на един новоизбран парламент е да излъчи управленско мнозинство. Гражданите са на предела на търпението си и искат редовно правителство. Избирателите на ГЕРБ няма да простят на своите отказа от управление, след като са първа сила и вече две години не са на власт, а и централната власт е ключов инструмент да запазят и разширят позициите си на местните избори идната есен. Избирателите на ПП и ДБ пък няма да простят на своите партии управление на всяка цена. Играта кой да е виновен, че отиваме пак на избори, вече е с нулев резултат - и едните, и другите ще са губещи след два месеца парламентарно безплодие насред инфлация и световна несигурност. Неслучайно Бойко Борисов веднага след срещата ГЕРБ-ПП заговори, че няма значение с чий мандат ще бъзде избран кабинетът, важното е да има такъв и всички партии, без "Възраждане", да подкрепят по един или друг начин базисни политики.

Затова основната задача на вчерашната среща бе да стартира процес на снижаване на острата политическа конфронтация и да се стигне до някакво правителство, отлагайки предсрочните избори. Нещо като примирие преди решителна битка за евентуален предсрочен вот догодина. След десетина дни може да се навлезе и в ключовата фаза на примирието, когато парламентарната рулетка се завърти паралелно със Световното първенство по футбол. Тогава политическите маневри ще се радват на мижав публичен интерес и могат да бъдат преглътнати с великодушна досада - да свършва най-сетне тая мъка. А след Световното идват Коледа и Нова година с неизменните пиратки и фойерверки - вече в чест и на един мижав кабинет.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.