Въпросът е по-труден от хамлетовия, тъй като не става дума за екзистенциална, а за политическа дилема, чието разрешаването засяга милиони животи - дали парламентаризмът ще се завърне или ще продължи ще продължи да отсъства. Политическите лидери обаче се скриха от каквито и да било въпроси и от отговорите им, при това не само в нощта след вота, но и на следващия ден. Макар че резултатите на втори април не бяха изненада, тъй като социологическите агенции предсказваха фотофиниша между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ седмици преди това.
В светлината на местните избори, когато първите две политически сили ще са в люта конкуренция за кметове и общински съветници, да се съчетаят в правителство би било самоунищожение, особено бързо за едната от тях. Но и да провалят съставянето му също ще им донесе негативи, които отново ще се калкулират в загуба на гласове, а може би и във вътрешно коалиционни противоречия. Кое би било по-малката и кое - по-голямата злина? Или изходът е в кабинет, подкрепен от двете коалиции, но без политици в него, или пък правителство на ГЕРБ, подкрепено от останалите без ПП-ДБ.
София (не) е България
В трите столични района ПП-ДБ биха партията на Бойко Борисов, водят с над 4 процента в Пловдив-град и имат преднина от под 1 процента в Русе (25,22 на сто срещу 24,29). Коалицията от двете политически сили доказа, че в политиката 2 плюс 2 невинаги е пет, тъй като заедно имат по-малко отколкото поотделно на изборите на 2 октомври м.г. Тогава "Демократична България" получи 7,45 процента или 186 528 гласа, а "Продължаваме промяната" - 20,20 на сто или 506 099, а днес ПП-ДБ спечелиха 619 592 гласа или 24,54 процента при същата ниска избирателна активност.
Партията на Борисов е силно окопана в местната власт, а запазването на част от тези позиции - сега почти всички областни центрове са на ГЕРБ, означава много. На първо място партията ще запази назначенията на свои кадри, а значи и сигурни избиратели (плюс семействата им) за още четири години напред, на второ - ще опази бизнесите, свързани с нейните кметове и общински съветници, тъй като пак ще разпределя порциите обществени поръчки. Последиците ще са: укрепване на феодализацията на общините.
"Всички срещу ГЕРБ" вече не върви
Дори и закрепената от 2005-а година насам хегемония на ГЕРБ в София да бъде разрушена, това няма да промени радикално картината - макар че ще е силен знак. Причината е, че пробив в останалите областни центрове ще е повече от труден не само заради окопаването на ГЕРБ, а и поради възхода на "Възраждане". Партията на Костадин Костадинов се изкачи до третото място на тези избори и е единствената политическа сила, която последователно отбелязва ръст на последните пет парламентарни вота. Само за две години "Възраждане", получила 2,45 процента на изборите през април 2021-а, днес има 14,15 процента и избирателите ѝ са се увеличили с близо 103 000 спрямо предпоследните избори миналия октомври. Експанзия, особено видима на фона на войната на Русия в Украйна и засилването на руските хибридни атаки в България. Екзит пол на "Галъп интернешънъл" за Нова телевизия показа, че около една трета от увеличилите си гласове идват от избиратели, гласували преди това за "Продължаваме промяната".
Това показва, че ГЕРБ имат скрит ресурс. Във Варна например партията на Костадинов е трета и изостава с около седем процента от ПП-ДБ. Издигне ли свой кандидат за кмет наесен, на балотаж тези гласове вероятно ще отидат за човека на ГЕРБ. Много гласувания в 48-ия парламент показаха, че между "Възраждане" и ГЕРБ е установен дух на плодотворно сътрудничество, макар едните да гледат към звездата на Кремъл, а другите - към звездите на Брюксел. "Възраждане" е трета политическа сила в столицата, което също прави по-малко прогнозируем изхода от един балотаж наесен, както и мнозинството в СОС.
В момента общинските съветници на ГЕРБ са в един блок заедно с тези от ВМРО и "Атака" и така осигуряват доминацията в решенията на местната власт. Практиката е показала, че в името на властта и консумацията и́ "Граждани за европейско развитие на България" нямат нищо против да си сътрудничат с партии, които са антиевропейското развитие на България.
Да не забравяме президента
Този път президентът Румен Радев като че ли няма да разтяга връчването на мандатите месеци наред, както го направи предишния път. Винаги може да извади поне два аргумента за бързането: "Обществото чака от политиците разум и редовно правителство, след като служебното се справи с толкова тежки задачи!" или "Направих достатъчно, за да ви улесня предишния път!". Все ще е прав, кой би могъл да го заподозре, че иска да провали и предстоящите опити… Докато стартира с раздаването на мандатите, държавният глава укрепва позиции - назначава посланици по свое усмотрение и тихомълком изпраща служебния (си) външен министър Николай Милков за посланик в НАТО.
Тези политици, които смятат, че няма проблем да се отиде на още едни парламентарни избори покрай местните, рискуват не собственото си политическо бъдеще, а европейското на България. Ако сънят на разума продължи, единствените печеливши ще са президентът и "Възраждане".
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.